Царят и бонвиванът, или Как политиката умъртвява красотата

От действителна история – на фона на атентата в „Света Неделя”, уличния бандитизъм от 30-те години и жестоките мерки срещу евреите след 1941 г. – към роман.

[ad id=“225664″]

Романът „Рафаел” е фикция по действителни събития. Превръщането им в роман беше голямо предизвикателство за мен. Фактите, описани в книгата, се разпростират в период, върху който нямах лични наблюдения, нито разполагах с преки свидетели. В това отношение „Рафаел“ се различава от предишни мои романи („Кандидат-президента“, „Близка връзка“, „Преследвачът на звуци“, „Сбогом, Брюксел”), в които също са използвани реални факти. Гаранция за тяхната достоверност беше обаче собственият ми опит, наблюденията ми и дори участието ми в някои от събитията.

Rafael_cover-first-645x469

Рафаел Арие на разходка със семейството си.

Първата част на „Рафаел“ се разпростира върху един от най-травматично натоварените периоди в новата българска история, между 1925 и 1943 година. Във втората част на романа събитията от същия период са видени и коментирани от гледна точка на съвременната им перцепция, но от персонаж – жив свидетел на случилото се.

Когато стане дума за 1925 година, това несъмнено отвежда читателя към едно от най-трагичните събития за България: атентатът в катедралата „Света Неделя”. Този факт съществува в романа, въпреки че изплува постепенно зад картината на основните събития като потънал кораб, който мистериозно се появява на повърхността. Конкретно романът се развива между датите 16 април 1925и 16 април 1943 и това не е случайно. Повечето българи свързват 1943-а със смъртта на цар Борис Трети. Той присъства в романа точно през описаната година, но не поради смъртта си, а доколкото повлиява върху съдбата на Рафаел.

Самият Рафаел е действителна личност, в която фатално са събрани три най-травматични епизода от периода 1925-1943. Както често се случва с фаталистично натоварени персонажи, неговото битие не предвещава трагична съдба. Рафаел изглежда по-скоро галеник на съдбата: богат, елегантен, млад и привлекателен, предприемчив индустриалец, а в личния си живот – типичен либертин. Реалният персонаж е бил колоритна фигура, която не остава незабелязана в софийския живот от 30-те години.

Особено бях привлечена от стила на епохата. 30-те години са много интересни и важни за България и за София като нейна столица. Тогава настъпва най-голямото архитектурно, икономическо и битово модернизиране и европеизиране на страната. Появяват се модерни сгради не само в софийския център, но вече и по-далеч от него. Внедряват се първите асансьори, което позволява и по-високо от триетажното строителство. Градските навици също се променят и модернизират, като кръчмите се заменят с клубове и ресторанти с европейска храна, отварят се първите кафе-сладкарници от виенски тип, а автомобилите изместват окончателно файтоните и каруците по софийските улици. Спортът, дори мото и авиационният, става все по-популярно занимание, в което се включват и жените, и момичетата; градските паркове предлагат все по-разнообразни увеселения под формата на градински балове, панаири, места за игри и забавления. Рафаел е един от онези мъже, които взимат дейно участие в тези реформи. Негова специалност е фината дамска козметика, а фамилната фирма, на която е директор, е най-големият производител на Балканите на луксозни сапуни, червила, шампоани, пудри и кремове.

Този роман можеше да бъде историята на едно от красивите неща, които българската индустриална и занаятчийска традиция е създала: история за легендарното розово масло, което семейството на Рафаел е произвеждало повече от столетие, за оня негов прадядо, който е решил, че течното, ароматно злато може да се превръща във фина козметика в България, вместо да се изнася по света като суровина за френската или австрийска парфюмерия, за тайните рецепти на парфюмерийния клан на Рафаел, които печелят награди на Световните изложения в Париж, за красивите и знатни жени, които украсяват живота на Рафаел, привлечени както от ароматите на парфюмерията „Жермандре”, така и от личния чар на Рафаел… Изброеното присъства в романа, но като част от мрачната история на Рафаел, на страната и на една Европа, която не търпи красивото и е готова да го унищожи в името на сатанински цели.

[ad id=“225664″]

„Рафаел“ можеше да бъде също и български исторически роман. Описаните събития не са декор на персонажите, а част от тяхната участ. Съдбата на Рафаел е изключително натоварена с тях: атентата в „Света Неделя”, уличния бандитизъм от началото на 30-те години и жестоките мерки срещу евреите след 1941 г. Общото на тези три остро драматични периода е, че всеки от тях се стоварва неумолимо върху Рафаел, който по нещастно съвпадение се оказва винаги замесен.

Тази фаталистичност можеше да направи от „Рафаел“ криминален и дори езотеричен роман. Забелязах това още преди 7 години, когато започнах да се интересувам от Рафаел и от неговото семейство: знатната през ХIХ и XX век фамилия Арие, основателка на модерната българска парфюмерия.

Въпреки че съм напълно рационален човек, започнах да си задавам въпроси за сбора от фатални случайности в „случая Рафаел“, на които не намирах отговор. Това ми пречеше да напиша романа, тъй като нямах ключа към историята, а само фактите. Тогава написах три документални очерка по темата, които бяха публикувани в списание „Биограф“ и впоследствие в сайта „Площад Славейков“. Те разказваха историята, без обаче да я обясняват.

По същото време, преди около 5 години, посетих Йерусалим. Отидох, както правят много туристи, в квартал „Меа Шеарим“. Разхождайки се по тесните, живописни улички, попаднах на малко магазинче за книги, което се е запечатало в паметта ми. Беше като излязло от XVIII век. Витрините бяха прашни, на вратата висеше огромна паяжина, а вътре, седнал на плетен стол, възрастен евреин с библейско лице и малки, кръгли очилца на носа, четеше стара книга. Тъй като забелязах доста книги на френски, пръснати наоколо, го запитах, сама не зная защо, за книги за Кабала. Отговори ми на перфектен френски и ми предостави всичко, което имаше на този език. Уви покупката в стар вестник и ми даде подробни инструкции как и в какъв ред да прочета книгите, както и на какво най-много да обърна внимание. Излязох като омагьосана. Това беше и първата ми среща с Кабала – езотеричното учение за числата и тяхното влияние върху нашия живот.

Малко след това прочетох и романа „Пиявици“ от любимия ми автор Давид Албахари, действието на което се развива в Белград в наши дни. Запитах се дали Албахари не беше разговарял със същия книжар в Йерусалим…

Междувременно продължавах вече трета година да работя върху романа. След като сглобих фактите от историята на Рафаел, без все още да съм намерила ключ към развръзката, внезапно си спомних за стария евреин от Меа Шеарим, за книгите за Кабала, които ми продаде, за влиянието на числата… Зарових се отново в тях и започнах с тяхна помощ да изчислявам съдбата на Рафаел. Внезапно открих странни зависимости. Между 16.04.1925, датата на атентата, и 16.04.1943, деня на неговата смърт. Случайно съвпадение ли беше това? Защо Рафаел е бил обесен точно на 16 април? Какво се беше случило в дните около това събитие? Трябваше да открия отговора, ако такъв съществуваше.

[ad id=“225664″]

По пътя на това търсене, предизвикано от цифрите, множество персонажи излязоха от сянката: цар Борис Трети, неговият баща Фердинанд, старците от Светия синод, равинът Даниел Цион, единственият познавач на Кабала по онова време, неговият приятел Петър Дънов, фамозният царски съветник Любомир Лулчев… Всички те заедно като че ли дърпаха двете дати една към друга, а помежду им беше Рафаел. Така стигнах до ключа на романа за него.

Не можех да пиша за Рафаел, без да опиша и жените в неговия живот или поне една малка част от тях. Така че този роман можеше да бъде любовен и еротичен, какъвто е бил и самият персонаж: либертин, който е имал смелост и енергия да обича когато иска, когото иска и по начин, какъвто самият той избере.

В тази деликатна задача ми помогна братовчедката на Рафаел, съвременничка и свидетелка на събитията. Достолепната дама днес е на 94 години и живее в Далас. В безкрайните ни разговори през 2014-а и 2015 година, в продължение на няколко месеца, тя разкри пред мен не само непознати страни от личността на Рафаел, но и на персонажите, които са го заобикаляли, и които са неразделна част от историята му. Преживях с Диди Бейкър всички трепети на жените на Рафаел, влюбих се в него като тях и написах втората част на романа като колективна женска изповед за него.

Фактите в тази книга са верни и проверявани многократно. Романът е допълнен и с оригинални документи, тъй като понякога те са по-цветисти от разказа на писателя. Героите обаче са такива, каквито аз си ги представях и каквито желаех да бъдат, поставени в сложните, трагични и безмилостни обстоятелства на техния живот.

Надявам се читателите да обикнат Рафаел така, както го обикнах аз. Това може би ще възкреси онази част от него, която още чака справедливост.

[ad id=“225664″]


Романът „Рафаел“ ще излезе на 13 ноември и ще бъде представен, както следва:

15 ноември от 18,30 ч. в Софийска градска художествена галерия – от Виктория Бисерова, проф. Миглена Николчина, Илия Вълков, журналист. С участието на актрисата Ева Волицер;

22 ноември от 18 ч. в Софийската синагога – от Рафаел Чичек, президент на „Бнай Брит“, Светослав Иванов, телевизионен водещ, Кристин Димитрова, писателка, Иван Минев, юрист. С участието на Ева Волицер;

24 ноември от 18 ч. в Градската библиотека в Бургас;

25 ноември от 18 ч. в Книжен център „Гринуич“ – дискусия по романа с водещ Боряна Дукова, писателка;

12 декември от 18 ч. в „Петното на Роршах“, Пловдив – от писателя Александър Секулов;

13 декември на Панаира на книгата в „Интер Експо Център“, София.

(Visited 1 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!