Ще се реализира ли проект „Магистрала Рила“?

Трасето на магистрала „Рила“ по проект е далечен южен обход на София. Дъга около София, с идея да минава през Костенец, Дупница, Самоков – стигайки до Кюстендил, като се предвижда и връзка със (Северна) Македония. Това посочи в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, в предаването „В развитие“ Михаил Рангелов, директор „Медии“ във Форум за балкански транспорт по повод евентуално изграждане на магистрала, за което обаче трябва да има политическа воля.

Още по темата

image0 (9K)

„Самият проект е много стар – още от 70-те години на миналия век. Още тогава Главно управление „Пътища“ са предвиждали да бъде изграден този път, като самата идея е да се разтовари столицата, както и големите градове около нея, от тежкотоварния трафик, припомни експертът. – Тази връзка все още не е реализирана, но идеята излиза на преден план през 2008-2009 г., когато от Главболгарстрой създават наново проект. Тяхното предложение намира отзив в правителството на Станишев, да бъде изградено на зелена концесия.“

Михаил Рангелов обясни, че „Главболгарстрой“ тогава искат да построят изцяло магистралата и след построяването ѝ да я експлоатират 35 години, като след определения от тях срок тя ще стане собственост на държавата. Този вид концесии бяха лансирани по времето на правителство на Станишев, но ги спряха.

„Сега наново излиза на преден план, защото Околовръстният път започва да издъхва и изследванията показват, че до десет години Южната дъга ще бъде сериозен проблем“, твърди Рангелов.

За пример той даде пътя към Перник. „Въпреки Северната тангента, на Княжево пак се случват задръствания с камиони. Така тежкотоварните ще заобикалят и при всички положения ще имат полза от връзката между трите автомагистрали. Изчисленията показват, че се намалява времепътуването. Както и изминатите километри“, посочи представителят на Форум за балкански транспорт.

Той обясни, че в международната пътна мрежа тази магистрала ще е част от два коридора.

Единият е бившият Коридор номер 8, където има по-добра свързаност на пристанищата със страните на запад от нас. Така и идващите от Гърция, които преминават през страната ни, ще имат възможност да излизат на магистрала „Хемус“. Тя обхваща и трасето София-Видин, което не е за подценяване, или бившия Коридор номер 10. Кръстосването на двата бивши коридора помага по направленията север-юг и запад-изток. Това позволява да се увеличи трафикът, без пътуващите да се забавят в транспортната инфраструктура около София.

„В миналото правителство този проект е бил част от скоростни пътища, които е трябвало да бъдат реализирани от ГЕРБ до края на 2020г. Тези пътища са започнати единствено в отсечките Видин – Монтана  и така наречената автомагистрала „Черно море“, която засега е само връзка между Бургас и Варна“, обясни Рангелов.

През 2009 г. „Главболгарстрой“ оценява, по техни разчети, строежа на 475 млн. евро. Таксата за преминаване е 5 стотинки на километър, което означава, че за изминава на целия път щяло да се плаща до 5-6 лева. В момента подобен проект вероятно би струвал около 500 млн. евро.
Експертът предположи, че той може да бъде изпълнен в порядъка на 10 години – като магистралата ще е изградена на лотове.

От друга страна автомагистрала „Хемус“, според Рангелов, може да бъде завършена чрез комбинирана формула от концесии.

„При сегашната ТОЛ система няма как да се реализира, защото тя прави диференциране на трафика на товарен и пътнически. Така става сложно за проследяването и ако „Хемус“ бъде дадена на зелена концесия, тя може да се осъществи чрез българските пенсионните фондове. В момента те имат законово изискване и са ограничени в това колко рискови инвестиции могат да се правят. Едно от решенията е да се разреши на пенсионните фондове да инвестират в инфраструктурата“, посочи евентуално решение за финансиране на проекта Рангелов.

„Тези спящи пари, които са около 8 милиарда, инвестирани в магистрала в зелена концесия и чрез ТОЛ таксите, които се плащат, ще бъдат върнати отново към нашите пенсии“, посочи възможния начин за финансиране Михаил Рангелов.
Друг начин според него е търсене на чужди инвеститори, като напомни, че има европейски средства, а и „инвестиционната обстановка  дава индикации за подобряване“.

Какви са перспективите пред жп свързаността в региона? Има ли интерес към строителството на жп тунел Елин Пелин – Вакарел?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да видите тук. 
 

Източник: https://www.investor.bg/ .

(Visited 1 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!