Сайтът desebg.com публикува оцелелите в архивите на ДС документи, установяващи агентурната принадлежност към тоталитарните комунистически служби на лидера на ДОСТ Лютви Местан. Вижте историята на един прецедент – не унищоженото, а изчезналото от архивите досие на Местан.
[ad id=“225664″]
През 1990 г. Държавна сигурност прочиства стотици досиетата на свои агенти, един от най-позорните опити на преименувана в БСП комунистическа партия, с който тя и нейният репресивен апарат се опитват да заличат компрометиращи следи и да запазят контрола над агентурния апарат и по време на прехода към демокрация.
Един значителен брой от сътрудниците на Държавна сигурност се ориентират (или ги ориентират) към политиката. На една част от тях личните и работни агентурни дела са унищожени, като в архивите имената им продължават да фигурират единствено в картотеките и регистрационните дневници. В публичното пространство тези агенти стават популярни като „картотекирани сътрудници” (поради факта, че присъстват в картотеките, но делата им са унищожени).
Имената на тези агенти остават скрити от обществеността до 2007 г., когато започва да действа новия закон за досиетата. Според него комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов има правомощие да огласи пред обществото и сътрудниците, чиито материали са прочистени или унищожени и за тях са останали само картони и вписване в регистрационните дневници. През 2007 г. независимият държавен орган разкрива принадлежността към тоталитарните комунистически служби на над 100 агенти в законодателната и изпълнителната власт, които предходните комисии „Бонев” и „Андреев” не са обявили поради ограничения в предишния закон.
Един случай обаче е без прецедент. Той е свързан с агентурното минало на тогавашния (към 2007 г.) народен представител от ДПС и настоящ лидер на партия ДОСТ Лютви Местан. Безпрецедентното се състои в това, че неговото досие не е заличено или унищожено, а изчезнало от архивите на ДС.
[ad id=“237001″]
Скриването на агент „ПАВЕЛ”
През 1997 г. СДС приема първия закон за разкриване на документите на Държавна сигурност и агентите й в трите власти (законодателна, изпълнителна и съдебна). Законът обаче е компромисен. Той защитава сътрудниците на ДС, които са превербувани от новите специални служби, като в такива случаи забранява тяхното огласяване.
Отделно от това по искане на БСП и ДПС Конституционният съд обявява за противоконституционни няколко текста от закона. Единият от тях се отнася до т. нар. картотекирани сътрудници, т.е. агентите с унищожени досиета. Така те също остават скрити от обществото. През есента на 1997 г. комисията „Бонев” обявява само 23 сътрудници, сред които най-много са депутати от ДПС. Други над 70 имена остават скрити, заради това, че при прочистването на досиетата през 1990 г. БКП и ДС са оставили само картончетата им.
Името на Лютви Местан, който влиза за първи път като народен представител в 38-то Народно събрание от ДПС, не е обявено тогава.
Потулването на досието при комисията „Методи Андреев”
Методи Андреев
През 2001 г. СДС променя закона за досиетата. Съставена е нова комисия с председател Методи Андреев. Тя има право да се запознае с всички налични документи за агентите на ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, включително и с картоните на „картотекираните сътрудници”. Техните имена обаче не се огласяват публично, а в своите решения комисията ги обявява именно като „картотекирани сътрудници”. И сред тези депутати обаче името на Лютви Местан липсва.
Данните за него не са предадени от служба „Военна полиция и военно контраразузнаване”, наследник на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР), което, както става ясно по-късно, е вербувало Лютви Местан.
[ad id=“238430″]
Председателят на комисията по досиетата Методи Андреев си спомня:
„В политиката дребните на пръв поглед неща винаги са важни и от тях човек може да си прави заключения за събития, които се случват впоследствие.
Когато бях председател на комисията досието на Лютви Местан не ни е предавано. Ние даже не знаехме, че той има картон и е картотекиран сътрудник. Ние не знаехме, че Лютви Местан е агент „ПАВЕЛ”.
Тогава началник на служба „Военна полиция и военно разузнаване” беше полк. Орлин Иванов. Той стана шеф по време на управлението на Обединените демократични сили (Иванов оглавява службата по предложение на кабинета Костов с указ на президента Петър Стоянов, б.а.).
Той беше един от най-яростните противници на закона за досиетата заедно с директора на Националната разузнавателна служба ген. Димо Гяуров. След това, по време на управлението на Симеон Сакскобургготски Орлин Иванов стана генерал. В едно интервю той се похвали, че оглавяваната от него служба е дала голям принос за закриване на комисията по досиетата.
Ген. Орлин Иванов
Същият този човек, началник на военното разузнаване, е нарушил закона за досиетата. Ние и от него сме искали проверка на депутатите, а такъв тогава беше Лютви Местан. За укриване на информация тогавашният закон предвиждаше не само тежка глоба, но и лишаване от свобода от 1 до 3 години, на юридически език казано – реален срок затвор.
Тогава Лютви Местан не ни беше даден, поради което смятам, че Орлин Иванов е нарушил закона. Останах много учуден, когато през 2007 г. следващата комисия по досиетата извади Местан.
Защо името му беше крито? С какво той е бил по-ценен от Доган? И защо излиза само картонче, след като е имал досие и в архивите не е посочено, че то е унищожено? Това е абсолютен прецедент! В този случай за мен обяснението, че става въпрос за скрито досие.”
Според Методи Андреев отговор на тези въпроси трябва да даде бившият шеф на военното контраразузнаване Орлин Иванов. След като през 2007 г. напуска службата е обявено, че става главен мениджър по сигурността на УниКредит Булбанк.
Оттогава името му не се споменава в медиите до 2011 г., когато комисията по досиетата обявява, че самият Орлин Иванов е бивш щатен служител на Трето управление на ДС от 1985 г. Проверен е в качеството му на член на политическия кабинет на министъра на отбраната в периода 2008-2009 г.
Сайтът desebg.com не успя да се свърже с Орлин Иванов, но си запазва правото да представи и неговата позиция по случая.
[ad id=“236993″]
Обявяването на агент „ПАВЕЛ”
През 2007 г., когато комисията по досиетата обявява проверката на депутатите от промените дотогава, сред новите имена на агенти в парламента, които не са оповестявани преди, е и това на Лютви Местан.
Според изнесената информация Лютви Местан (1960) е сътрудничил като агент на Трето управление на ДС от 1979 г. под псевдонима „ПАВЕЛ”. Вербуван е на 12 март 1979 г. от офицера от ВКР Иван Иванов, който го е и ръководил. Тогава Местан е бил 19-годишен е вербуван в казармата – в трудови войски.
Документът, на базата на който е обявена неговата принадлежност към ДС, е картон образец №4 (виж по-долу документите).
Още през 2007 г. в своето решение за Местан комисията по досиетата е подчертала факта за неговото изчезнало досие. Тя е посочила, че в доклад на МВР до нея от 10 август 2007 г., е записано, че агентът е „предаден на ръководство на Първо главно управление (ПГУ, б.а.) през 1981 г.” Комисията се е обърнала с искане за материалите до наследникът на ПГУ – Националната разузнавателна служба. Оттам с писмо от 30 август 2007 г. е записано, че за посоченото лице „няма информация в справочния апарат и не се съхраняват документи в архивните фондове”.
Така досието на Лютви Местан остава скрито. Прокуратурата не образува дело за изясняване на този случай.
[ad id=“236999″]
Някои подробности в картона
Картонът образец №4 за картотекиране на Лютви Местан съдържа някои интересни подробности. Първата е, че върху него е отбелязано привличането му като агент от Трето управление на ДС. За онези, които не знаят ВКР по времето на комунизма се счита за политическият орган на БКП в армията. Там евъведен под регистрационен номер №53268. На картона му е отбелязан и още един номер I p 10563, което е работното дело на агента. Този номер обаче впоследствие е задраскан, както и думата „налично”. В същото време в регистрационния дневник комисията по досиета установява, че срещу същия номер не е отбелязано досието да е унищожено, т.е. то трябва да е в наличност.
Второто важно доказателство е, че върху картона е отбелязано прехвърлянето на агента към Първо главно управление с писмо 7227 от 18 ноември 1981 г. Прехвърлянето на агент „ПАВЕЛ” съвпада с годината, в която той е отбил 2-годишната си военна служба и вече не е бил необходим за изпълняване на задачи за ВКР. Прехвърлянето му към ПГУ обаче може да означава само едно – агент „ПАВЕЛ” е оценен като перспективен и това е причината да бъде използван, но този път от Първо главно управление на ДС.
Третият важен момент, който картончето разкрива е, че интересът на ДС към агент „ПАВЕЛ” е валиден и към времето след 1985 г. по време на „възродителния процес”. Този извод може да се направи от факта, че върху картона е изписано името на преименувания Местан, а именно Владимир Ясенов Зидаров.
Вербуването на Лютви Местан като агент „ПАВЕЛ” е констатирано от комисията и в регистрационния дневник (виж по-долу копия от документа). В архивите е запазен и документ за прехвърлянето на агента от ВКР в ПГУ през 1981 г.
[ad id=“237001″]
Позицията на Лютви Местан
След обявяването му за агент през 2007 г. Лютви Местан си позволява един единствен коментар в публичното пространство. Той е следният:
„Оповестеният от комисията по досиетата картон с моето име не е продукт на моята съвест, затова не мога да бъда отговорен, включително и политически, че някой, въпреки волята ми е вписал името ми в този реквизит. Както комисията признава, няма никакви други данни – нито декларация, нито доноси.
Затова не приемам картона като достатъчно доказателство за съпричастност към службите. Неприятно ми е да констатирам, че името ми е било отделяно от съзнанието и съвестта ми и пряко тях да бъде разменна монета на определен етап от моята битност.”
Местан обаче не предприема нищо срещу офицерите от ДС, „вписали” името му в картона. А би могъл. Поне такъв ход е логична постъпка за човек, който наистина вярва, че е злоупотребено с името му и то от Държавна сигурност.
Позабравени факти за влизането в политиката
В биографията на Лютви Местан, обаче, има някои позабравени факти, които също будят любопитство.
Лютви Ахмед Местан e роден на 24 декември 1960г. в село Чорбаджийско, община Кирково, област Кърджли (в картона на ДС е посочено с. Островец, което е в същата община и област). Семейството му се занимава с отглеждане на тютюн. В казармата е трудовак. Следва и завършва българска филология във Великотърновския университет и право. Преди промените работи като преподавател в Угърчин, Ловешко, после и в Момчилград.
Интересното е, че след 10 ноември 1989 г. той се опитва да влезе в политиката, но не чрез ДПС, а чрез СДС. На първите демократични избори през юни 1990 г. е кандидат за народен представител в 7-то Велико Народно събрание от СДС, но не е избран. Сочен е като един от българските турци, основатели на структурата на СДС в Момчилград. През 1991 г. завежда отдел „Образование и култура” в родопската община, по-късно става и зам.-кмет.
[ad id=“238430″]
Господин Никой
В ДПС влиза едва през 1993 г. След скандала с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС омерзени български турци припомниха интересни факти, свързани Местан. Те публикуваха снимка от протестен митинг срещу правителството на Жан Виденов (БСП) през 1996 г. в Кърджали, на която се вижда настоящият лидер ДОСТ Лютви Местан под лозунгите „БСП или България!” и „С милиционер премиер – държава концлагер!” На снимката Местан е заобиколен от Мюмюн Емин, по това време заместник на Доган и Мохамед Реджеб, шеф на кабинета на Доган преди намерения мъртъв в сараите му Ахмед Емин.
Лютви Местан (в средата) на митинг срещу управлението на БСП през 1996 г. | Снимка: faktor.bg.
Участник в тези събития си спомня пред сайта factor.bg следното:
„В продължение на месец всяка вечер, въпреки минусовите температура българи и турци – антикомунисти се събирахме пред църквата в Кърджали. От там тръгваше няколко хилядно протестно шествие. Обикаляхме централните улици и стигахме до централата на БСП в града където завършваше протестът ни. Там викахме: „Оставка!”, „Червени боклуци!”, „Кой не скача е червен!”.
Целият бунт беше заради правителството на БСП и Жан Виденов. Този диктатор и партията му докара народа до глад, банките погълнаха парите ни, чудехме се къде да бягаме. Всяка вечер за протестите в Кърджали пристигаха от съседните общини хора, които ни поддържаха. По това време Местан беше господин никой – работеше към просветата в община Момчилград. Така всъщност е попаднал и на поредното шествие. Таман се беше преориентирал към партията на Доган.”
Според публикация във в. „Труд” политическата кариера на Местан е свързана със семейството на съпругата му Ширин Местан. Тя беше председател на Държавната агенция за закрила на детето в периода 2001-2009 г. по време на управлението на ДПС с НДСВ и след това с БСП и царската партия отново. Ширин Местан е дъщеря на бившия депутат от ДПС в началото на 90-те години Хасан Али. Той е и зам.-министър на земеделието в служебния кабинет на Стефан Софиянски. Според „Труд”, в ДПС се говори, че като добър тъст Хасан Али е помогнал за кариерата на зет си.
[ad id=“236993″]
Издигане в ДПС
След депутатския мандат в 38-то Народно събрание, следва и място в 39-то и 40-то Народно събрание. На 11 юли 2005 г. Лютви Местан е избран за заместник-председател на ДПС и става един от най-близките хора на Доган. Депутат е и в 41-то и в 42-то Народно събрание.
През януари 2013 г. по предложение на Ахмед Доган конференцията на ДПС единодушно избира Лютви Местан за нов председател на партията (Доган остава да се води почетен председател, но много хора продължават да смятат, че той ръководи движението зад кулисите).
„Местан е респектиращ парламентарист, един от най-добрите трибуни”, посочва тогава Доган. Местан е определен още като политик с „визионерски усет“, „диалогичен с другите партии“, „борбен“, със „здрав усет за преценка на ситуацията и взимане на политически решения“.
В първото си, след като е избран за председател на ДПС, Лютви Местан заявява пред TV7, че няма да се крие от медиите и ще отговаря на неудобни въпроси. Това обещание обаче изглежда, че е забравено бързо. На писмената покана да сайта desebg.com да отговори на въпроси за принадлежността си към комунистическите тоталитарни служби той отговори с… мълчание.
Вероятно защото истината за агентурното минало е прекалено неудобен въпрос, който един политически лидер не би искал да му се задава когато и да е. Или просто защото агент „ПАВЕЛ” все още държи в зависимост Лютви Местан.
