Авторът на „Зеленчуци който не яде“ бил син на близък съратник на Левски

На 14 февруари 1878 година в Чирпан се ражда музикалният педагог, композитор и диригент Михаил Кочев. Завършва Одеската консерватория. Учител по музика в Старозагорската мъжка гимназия от 1930 година. Има големи приноси за развитието на хоровото пеене в Стара Загора. Ръководи хора при дружество “Театър” и хора при църквата “Св. Димитър”. Автор на поредицата „Училищни песни”, сборник детски и училищни хорови песни.

Баща му Георги Кочев е учител, изявен сподвижник на Васил Левски, изпратен на заточение в Диарбекир за активната си дейност в националноосвободителното движение. От малък проявява завидни музикални способности, солидно подкрепени с воля и амбиция за изява на музикалното поприще – свири на цигулка, участва в хорови формации, изявява се като диригент на ученически и църковни хорове в Чирпан, а по-късно и в Пловдив.

От 1899 г. е редовен студент в музикалната консерватория в Одеса. През юни 1904 г. завършва обучението си по солфеж, хармония и теория на музиката с отличен успех. По време на следването си в Русия е под влиянието на руските революционери и е куриер на вестник „Искра“. Поддържа връзки с Димитър Благоев.

След завръщането си в България първоначално учителства в Станимака, а от 1908 – 1928 г. е преподавател в родния си Чирпан. Ръководи хора на Чирпанската смесена гимназия и духовия оркестър към същата, изгражда хора към читалище „Развитие“ в града. В периода 1911 – 1912 г. създава дружеството „Детска музикална китка“. Организира благотворителни концерти, а със средствата от тях се издържат безплатните ученически трапезарии на които е почетен председател. Едновременно с това е секретар на читалището в продължение на 10 години.

По време на Балканската и Междусъюзническата война служи в 8-и санитарен дивизионен лазарет, за което е награден с бронзов медал за заслуга с патент № 5073 от 26 юни 1914 г.

От 1930 г. е преподавател в Старозагорската мъжка гимназия, където със средствата от изнесените концерти подпомага бедните ученици. Ръководи народния хор на дружество „Театър“ при Южнобългарската районна опера – Стара Загора, както и хора при катедралната църква „Св. Димитър“. Работи в областта на песенното народно творчество, композира детски песни, издава четири сборника с песни за ученически хорове. Сред най-популярните му творби са: „Кой деца ви най-обича“, „Зеленчуци който не яде“, „Прела баба“, „Луд гидия“. Трудът му е високо оценен от Министерство на народното просвещение и Пловдивската Окръжна постоянна комисия, които го награждават с предметни и парични награди. След 32-годишна активна педагогическа дейност, се пенсионира през 1933 г. До края на живота си продължава активно да работи, като последният си сборник с училищни песни издава няколко месеца преди смъртта си.

Носител е на ордените „Св. св. Кирил и Методий“ и „Св. Александър“, ІV степен.

Умира на 29 януари 1940 г. в Стара Загора.

На 9 юли 1998 г. Община Чирпан го удостоява посмъртно със званието „Почетен гражданин на град Чирпан“ за „неоценимата му дейност за развитие на читалищното дело и музикалната култура в Чирпан“.

Автор е на 4 сборника с училищни песни. През 1923 г. композира детската оперета „Сираче“.