„Четири са териториалните поделения, в които се настаняват лица, потърсили международна закрила в нашата държава. За тях отговаря Агенцията за бежанците и се намират в София, Харманли, село Баня и Пъстрогор. „Заетостта на всичките центрове е 30% и не може да се каже, че има нещо, което да ни притесни в момента“, каза пред БНТ председателят на Държавната агенция за бежанците Петя Първанова в отговор на въпрос има ли проблем с нова бежанска вълна.
По думите й, 1560 са чужденците в производство за международна закрила, настанени в центровете. Основно те са от Афганистан, Сирия, Ирак и по няколко човека от други държави.
Вълна от Афганистан след последните събития там няма. Лицата, които търсят закрила в България, са такива, които се намират в съседните държави или такива, които са пребивавали в други държави и сега успяват да стигнат до страната ни, за да потърсят закрила.
По думите ѝ компетентни органи за охрана на границата са Гранична полиция и органите на МВР. Когато лице пресече нелегално границата и това се установи, то се задържа, обясни Първанова. Лица, подали молба за международна закрила, биват настанявани в центровете у нас.
През последните две години търсещи закрила у нас основно са мъже, обясни Петя Първанова. Жените са 5 или 6%, децата до 18 г. – придружени или непридружени, са между 35 и 40%, като тази година няма разлика, отбеляза председателят на Държавната агенция за бежанците.
„57 деца посещават училища, те са заявили желание да се обучават у нас, като те до два-три месеца проговарят български“, допълни тя.
Относно издръжката на мигрантите, Петя Първанова обясни, че България получава средства под формата на солидарност от ЕС.
„50:50 се осигурява финансиране от държавния бюджет и от Фонда „Убежище, миграция и интеграция“. За храна, за 30% заетост бюджетът е около 200 000 лева месечно“, каза Петя Първанова.
