Адаптация на „Под игото“: „Чорбаджи Марко“ стана търговецът Марко

За пореден път „преводът“ на „Под игото“ предизвика хващане за гушите на адептите на оригиналния вариант и на онези, които смятат, че свеждането му на по-достъпен език за тийнейджъри е необходим. В случая „преводач“ е актьорът Руси Чанев, който лично се заема с адаптацията. Ето какво пишо по темата „Сега“:

78-годишната легенда на българския театър и кино Руси Чанев едва ли си е давал сметка на какво ще се изложи, заемайки се с адаптацията на „Под игото“ на съвременен български език. Романът на Иван Вазов се е превърнал в свещена крава, която масите може и да не са чели, но бранят със зъби и нокти в социалните мрежи. Е, едва ли знаят, че първото издание на „Под игото“ през 1894 г. излиза на английски език, а чак след това – в оригинал. Причината за забавянето на българското издание е, че в него се съдържат 24 илюстрации, които трябвало да бъдат одобрени от Вазов, а процедурата по илюстриране тогава била тромава – сцените били пресъздавани с помощта на актьори и заснемани. След това кадрите отивали при художник, който ги прерисувал.

Версията на Руси Чанев е предназначена за българчетата в чужбина на възраст между 8 и 15 години. Той е посветил на мащабния проект повече от седем години. Крайният резултат е печатно издание, което ще бъде изпратено до българските неделни училища зад граница, и аудиопоредица, озвучена от самия актьор, която вече е достъпна на сайта на БНР.  Драматизацията в шест части се излъчва всяка неделя, започвайки на 8 юли, и по радио „Христо Ботев“ в рубриката „Радиоколекция“.

Книгата използва оригиналния текст на романа, но от него са премахнати турцизми, архаизми и русизми, словоредът е изчистен от диалектни форми, а на места са направени и редакционни съкращения. Например:

„Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора“ вече става „През една прохладна майска вечер търговецът чорбаджи Марко вечеряше със семейството си на двора“;

„Пийте бре, маскари!“ е преобразувано в „Пийте бре, пакостници“;

„Марковица“, както Вазов нарича жената на чорбаджи Марко, е превърнато просто в „Жена му“

„Марко насочи пищова, сниши се и извика страшно: Давранма!“ става „… и извика страшно: Не мърдай“.

Нека припомним, че преди пет години възпитаниците на Илияна Тотева, преподавател по български език и литература от Италианския лицей в София, изготвиха списък с непознатите за тях думи от романа „Под игото“: той бе дълъг цели 17 страници.

Зад реализацията на „Под игото“ на езика на XXI век застават БНР в лицето на Радиотеатъра, Асоциацията на българските училища в чужбина и издателство „Изток-Запад“. „В едни много напреднали страни такива адаптирани издания на класически произведения се правят и не предизвикват национална драма. И за щастие един могъщ актьор като Руси Чанев си даде сметка, че „Под игото“ трябва да стигне и до нашите сънародници в чужбина и да бъде възприето по адекватен начин“, обяснява Митко Новков, главен драматург на програма „Христо Ботев“.

А ето и думи на самия Руси Чанев: „Решението ми да направя адаптация на романа е предизвикано от реакциите на родители, които живеят в чужбина за четивата, които намират на техните деца, които да са свързани с възприятието на българската класика. И тъй като нещата, които четат в оригинал са трудни за разбиране днес, тъй като голяма част от нещата, които ни заобикалят, не са същите, каквито са били в бита и в понятията, които са употребявали на хората преди стотина години, беше нужно по някакъв начин да се изяснява смисълът на истории – както в „Под игото“, така и в други романи и книги, които крият в себе си енергия да са интересни за съвременните читатели. По този повод има една публикация на известен театрален режисьор Хрисан Цанков още през 40-те години на миналия век, тя се нарича „Стига са умирали“ и е за начина, по който да могат да се запазят в съзнанието на читателите и зрителите, в неговия случай, произведения на големи автори.“

„За целта съм ползвал романа в оригинал и пиесата „Под игото“, написана от самия Иван Вазов. В нея той сам е съкратил линии от романа, и аз използвах тази му намеса в сюжета, за да постигна „очистването“ на някои второстепенни герои от адаптацията, която сега направих“, споделя още актьорът.

По идея на редактора на проекта, писателя Деян Енев, екипът се обърнал към деца от 10-и и 11-и клас на Националното училище за изобразителни изкуства в столицата, които са създали стотина илюстрации към текста. 60 от тях са включени в книжното издание.

Режисьор на звуковия вариант е актьорът Валентин Ганев. „Руси е известен като един от най-педантичните актьори, отнасящи се най-старателно и прецизно към словото… И фактът, че той се е заел с този наистина колосален труд е важен и се отразява върху крайния резултат. Говорейки за смисъла на този труд за нашите сънародници зад граница, на мен ми се струва, че това дело е по-скоро един притегателен магнит, който ще запали интерес към ярка, приключенска, много увлекателна книга. А който иска да се занимава с литературата по-задълбочено и е достатъчно заинтересован и привлечен от този магнит – библиотеките са отворени, Вазов стои непокътнат с всичките си многотомни издания и човек би могъл да се обърне към това истинско богатство на нашия език“, споделя Ганев за начинанието на своя колега.

Социалните мрежи очаквано се разбушуваха още в деня на излизането на книгата – вчера. Ето част от негативните коментари (правописът и пунктуацията са запазени):

„Посегнаха и на „Под игото“! Под благовидния аргумент за архаичен език, турцизми, и други вече познати алабализми, пуснаха нелепия орел от корицата да разнася срама от българското… Младото поколение нямало да разбере автентичния език и духа на отживялото време, затова да направим нов прочит на класиката и да я адаптираме към езика на XXI век?! Който е…? Руси Чанев е съучастник в едно престъпление… Българско национално радио, Асоциация на българските училища в чужбина, Издателство „Изток-Запад“ – засрамете се! Българчетата по света нямат нужда от подобен кирякстефчовски слугинаж и „съвременен“ прочит на историята и класическите ни произведения!“

„Вместо хората да знаят, помнят и разбират, изменяте едно безценно творчество и неговата оригинална красота. Така става обезродяване и безпаметност.“

„Не посягайте на Вазов! Да се адаптира творчество на Вазов е висша форма на наглост и опростачване. А хиленето на биоматериалчето от адаптацията още повече…“

„Децата не разбирали това…не разбирали онова…хммм…поколения деца назад как разбираха? Ами все повече сегашните деца няма да разбират какво четат, защото речникът им се свежда до около 50 думи, голяма част от тях улични или компютърни.“

„Адаптирате Под Игото? Вие сте абсолютни идиоти! Да разбирам ли правилно, че осакатихте богатият Вазов извор на български думи със съвременни чуждици! Тази книга трябва да бъде забранена!!!“

„От шльоковица – на чаневица. Адаптация на „Под игото“? Моите уважения, но „Под игото“ не е чак толкова сложен роман, та да му се налага адаптация – просто няма защо да го четат в първи клас. А на бас, че и турцизмите са „адаптирани“, та да не си мъчат децата мозъците; още по-добре – да им помогнат хич да нямат мозъци и с нищо да не се обременяват. Сега, като излезе адаптация на Руси Чанев, децата и като големи НИВГА няма да посегнат към истинската книга и да разберат кой точно е Вазов. Да беше написал помагало Чанев, а той – съавтор на Вазов станал…“

Адаптацията на Руси Чанев обаче предизвиква и много положителни реакции, а писателят и тв водещ Иво Сиромахов дори я определя като „възрожденско дело“.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

https://www.dnes.bg/ …