Могат ли замерванията за замърсяването на въздуха в София да са достоверни, ако две от станциите, които ги правят, са разположени в нарушение на изискванията за това?
Според Сдружение „За Земята“ отговорът е не – защото двете автоматичните измервателни станции – „Младост“ и „Павлово“, които следят за замърсяването от транспорта в града, не отговарят на изискванията за местоположение. Информацията е от доклад на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) от 2022 г., но излиза сега – след съдебно дело, което сдружението води по Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ) срещу отказа на институцията да предостави данните от проверките на пунктовете за контрол на атмосферния въздух.
Резултатът е, че тези станции не отчитат коректно нивата на азотен диоксид от трафика. Алтернативни замервания на активистите показват значително по-високи нива, които са вредни за здравето, казват от сдружението.
Часове след съобщението на „За Земята“ от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) излязоха с позиция до медиите, според която изнесената информация е „категорично невярна и некоректна“, пунктовете за контрол на въздуха отговарят на националните и европейски изисквания, а информация не е укривана. В позицията не присъства конкретика за двете измервателни станции в столицата.
Свободна Европа изпрати въпроси конкретно за станции „Младост“ и „Павлово“ в София, но не получи отговори до редакционното приключване на текста.
София е сред европейските градове с мръсен въздух, особено по отношение на фините прахови частици, констатират в последните години и европейските институции, и неправителственият сектор, а и официалните замервания, особено в отоплителния сезон. През септември пък германската екологична организация Deutsche Umwelthilfe (DUH) излезе с публикации, че шест държави в ЕС, сред които и България, имат по-високи нива на замърсяване с азотен диоксид, отколкото показват официалните данни.
Какво се знае до момента за актуалния спор за качеството на въздуха в София между „За Земята“ и МОСВ?
Автоматичните измервателни станции „Младост“ и „Павлово“, които следят за замърсяването на въздуха в София най-вече от транспорта, не отговарят на изискването за максимално отстояние от бордюра на транспортния възел, до който са.
Максимално допустимото разстояние е 10 метра, гласят правилата. Това, според „За Земята“, компрометира измерването на нивата на азотен диоксид във въздуха. „По този начин те показват по-ниско от реалното ниво на замърсяване с азотен диоксид. NO₂ е сред най-обществено значимите замърсители на въздуха в градовете в европейски мащаб и вероятно най-важният, произхождащ от транспорта“, казват от сдружението.
И в двата случая обаче комисията, която е правила проверките за ИАОС, препоръчва станциите да не се местят с мотив, че в последните 3 години (преди проверката) са отчитани завишени нива на фини прахови частици, които също са голям проблем в София.
Преди време станция „Младост“ е била разположена на кръстовището на „Орлов мост“ в София – едно от най-натоварените в града, но е преместена на настоящото си място след ремонт, свързан с изграждането на метрото.
„Причините тя да не се върне след това на мястото ѝ обаче смятаме, че са свързани с нежеланието на определени хора в отговорните органи“, коментира Ивайло Попов от „За Земята“.
Свободна Европа попита МОСВ дали от 2022 г. досега са взети мерки станциите да отговарят на изискванията на местоположение, но още няма отговори.
От сдружение „За Земята“ казват, че е важно за здравето на живеещите в София и за икономиката на града да се поправят пропуските в наблюдателната система за измерване на въздуха.
„Това трябва да стане прозрачно и с участието на гражданите. Ключов е и въпросът за отговорността. Съответните органи също така би трябвало да потърсят виновните за циничното укриване на тази информация и да разследват действията, граничещи с престъпление срещу общественото здраве“, каза Попов.
По думите му докато в София няма коректно измерване на замърсяването на въздуха с азотен диоксид, не е възможно да се очакват реални мерки за решаването на този проблем.
Свободна Европа попита „За Земята“ каква информация има екологичното дружество за замърсяването на въздуха в София през изминалите години.
От получените отговори стана ясно, че направено за 2021 г. пълно годишно измерване отчита, че стойностите на азотен диоксид са над пределно допустимата норма в 19 от 27 избрани точки на столицата. Година по-късно измерването е повторено и за 2022 г. стойностите са надвишени в 25 от 27 избрани точки.
В позиция, изпратена до всички медии, от МОСВ казват, че разполагането на измервателните пунктове взима предвид фактори като „териториалното планиране, наличие на електрозахранване и телефонни комуникации, сигурност, необходимост от съвместно разполагане на пунктовете за вземане на проби за различни замърсители“. Оттам са категорични, че системата за контрол на въздуха отговаря на всички изисквания на българското и европейското законодателство и данните, които България изпраща до европейските институции за качеството на въздуха са достоверни.
От МОСВ оспорват измерванията, направени от „За Земята“, които са правени по различна методика. „Уточняваме, че данни, получени по друг начин, чрез методи различни от референтния метод, могат да бъдат сравнявани с данни от този метод единствено и само след доказване на тяхната идентичност“, пише в съобщението на МОСВ до медиите.
Основен източник на замърсяване на въздуха са автомобилите с двигатели с вътрешно горене, а излагането на високи нива на азотен диоксид може да влоши здравето на хора с дихателни проблеми и увеличава риска от развитие на респираторни заболявания, казват от „За Земята“. Информацията съвпада с тази в сайта на ИАОС, която е съгласувана с Министерството на здравеопазването.
Най-уязвими към последствията от мръсния въздух са хората с респираторни и сърдечно-съдови проблеми, децата, възрастните хора.
Дългосрочни и краткосрочни измервания на „За Земята“ в София показват наличие на скрито за официалната наблюдателна система замърсяване с азотен диоксид. Информацията е потвърдена и от екипа на д-р Аксел Фридрих – водещ европейски експерт в областта.