Ами ако в училище имаше час по етикет? Този въпрос хрумва на Теодора Боранова, когато вижда какво копират децата – грубиянския език от социалните мрежи или халтурата, която се представя за висока култура.
Боранова е начална учителка в Силистра. За статистиката тя е просто част от седемте процента преподаватели под 30 години.
Но на езика на учителската професия тя е от хората, които по условие са между чука и наковалнята. Те трябва да са съюзници с родителите, само че много от семействата им нямат доверие, защото са твърде млади. От другата страна е самата система, която е добронамерена, но пък твърде тромава и консервативна, за да приеме нови идеи.
„[Трябва да научим децата на] етикет на общуване, етикет на хранене, етикет на обличане“, изброява Боранова пред Свободна Европа. Това са все неща, които липсват в традиционната образователна система. А през това време децата усвояват неуместно поведение и говор, което много трудно се променя, ако вече се е настанило в тях.
На всичко това е нужен контрапункт, смята Боранова. Ако им се зададе друг тон на поведение от самото начало, децата биха могли да променят средата, когато пораснат.
Боранова невинаги е искала да бъде учител. Мечтата ѝ е била да стане художник. Студентските си години е прекарала в София, но още тогава е знаела, че един ден ще се върне обратно в Силистра.
Натъжавала се е от това, че в нейния роден град хората все по-рядко са започнали да купуват изкуство. „Така пречупих педагогиката през призмата на изкуството“, казва тя. Служи си съвсем естествено с думи като „любов“ и изрази като „искам да съм в полза на обществото“.
Според нея учителите са тези, които структурират обществото, в което самите те живеят.
През 2021 г. тогавашният министър на образованието Николай Денков каза, че повече от половината млади учители, получили своите назначения, напускат системата след първата година.
След втората година си тръгват около 60% от останалите педагози.
В края на третата си заминават още 56% от работещите млади учители.
Въпреки това през 2023 г. програмата „Заедно в час“ съобщи, че за последните 6 години броят на студентите по педагогика е нараснал с 42%.
Ръстът се дължи на рязкото увеличение на учителските възнаграждения, разкриването на нови педагогически специалности в университетите и ниските критерии за прием.
Боранова също казва, че не е трудно човек да стане учител в България. Но истинското образование сякаш започва „на терен“ – колкото и да те е подготвил университетът, ежедневната среща с децата е водеща за професионалното израстване.
Тя например е заживяла с убеждението на Георги Господинов: „Аз сме!“
От разговора с Боранова става ясно, че докато тя учи децата на нещо, те самите ѝ отварят очите за друго. Ето един буквален пример за отворените очи.
Боранова учи децата на етикет дори и без да има строго определен час за това. Търсила е начини да развие в тях и друго: креативност и критическо мислене. Казвала си е, че децата обичат да бъдат в ролята на търсачи и че това събужда емоциите им.
В един от часовете тя е поставила задача за търсене на предмет в стаята. Но едно от децата е седнало със затворени очи – в опит да не се разплаче. На това е реагирало друго дете. Ето диалога им:
– Защо не търсиш?
– Нищо не мога да намеря.
– Няма как да го намериш със затворени очи. Отвори ги!
Това е семпла ситуация, казва Боранова. Но тя е показала нещо не много „семпло“: че решенията на проблемите често са прости. Точно пред очите ни, стига те да са отворени, казва тя.
„Стани богат“ е една от най-обичаните телевизионни игри в света. Тя привлича зрители със своите…