Акад. Любомир Кръстанов е учен със забележителни приноси в световната наука

От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“

№ 556

[ad id=“225664″]

Акад. Любомир Кръстанов (15.11.1908, Плевен – 08.05.1977, София) е учен със забележителни приноси в световната наука и изключителни заслуги за българската метеорология. Най-голямото му научно постижение, с което остава завинаги в световната метеорологична литература, е творческото пренасяне от физикохимията в метеорологията на точните методи от теорията за образуване на нови фази и на кристализацията за разрешаване на основни въпроси от фазовите преходи на водата в атмосферата и образуване на облаци. Фундаментални са изследванията му по: теоретично изясняване кондензацията на водната пара и образуването на водни капки, с което фактически преразглежда цялата тогавашна теория на хетерогенното фазообразуване и доказва подход за изкуствено стимулиране на кондензацията в атмосферата чрез внасяне на кондензационни ядра от подходящи за целта вещества; внася яснота по възникването на ледените кристали в атмосферата като теоретично показва, че най-вероятно е при понижаване на температурата под 0°С отначало да се получи преохладена водна капка върху кондензационно ядро, която след това да замръзне под влияние на чуждото ядро в нея. Така той отхвърля хипотезата на Финдайзен за наличие на “сублимационни ядра”, подобни на кодензационните, служещи за зародиши на ледени кристали при съществуващите температури. По-късни измервания потвърждават, че такива ядра в атмосферата няма. Класическите работи на Кръстанов са изпълнени в сравнително кратък период (1936-1944). Чуждестранните специалисти почти веднага оценяват значението им. Сам Финдайзен още през 1942 г. нарича “зебележителен теоретичен извод на Л. Кръстанов” извода за по-вероятното образуване на ледена фаза чрез замръзване на преохладена капка, отколкото чрез директна сублимация. В книгата си Х. Вайкман (1949) пише: “Използвайки постиженията на физикохимията относно фазовите превръщания, той (Костов) даде възможност на метеорологията да обясни кондензационните и сублимационните процеси в атмосферата”. Научните резултати на акад. Кръстанов отдавна са влезли в много университетски учебници по метеорология.