В Радунци е най-чистият въздух на Балканите, това твърдят не само местните хора, но като първостепенно доказателство може да се приведе фактът, че мястото за построяването на най-голямата белодробна болница на Балканите е избрано още по царско време сред други 20 в страната.
Тя е била предназначена за долекуване на туберкулоза, за костно-ставна туберкулоза и за други тежки белодробни заболявания.
Сред китните дъбови и букови гори в южните склонове на Стара планина при спирка Радунци, между с. Дъбово и град Трявна, се издига величествената четириетажна сграда – най-големият на Балканите санаториум. Намира се на 650 метра надморска височина.
Лично Цар Борис III дарил през 1936 година 500 дка гори и ливади в землището на село Дъбово, за да бъде подсигурена издръжката.
Внушителното здание от няколко сгради е проектирано през 1937 г., а строителството започва през пролетта на 1939 г., като в 1940 г. се спира заради войната. Дотогава е издигната 4-етажна сграда. След войната строителството продължава, защото е отчетена полезността на проекта, тъй като заболеваемостта и смъртността от туберкулоза била голяма.
Санаториумът е открит през 1955 г. С 600-700 легла е разполагал комплексът в най-добрите си времена, с киносалон, сцена, богата библиотека, ателиета и учебни зали. Там са работили висококвалифицирани специалисти, лекувани са хора не само от цялата страна, но и от чужбина.
През юни 2015 г. санаториумът е обявен в ликвидация поради неплатени дългове. Оттогава болницата за съжаление вече не функционира.
В трудните днешни времена, когато здравната система се задъхва и лекарите се борят с неизвестния вирус, причиняващ труднолечима пневмония, няма как да не си спомним за болницата в Радунци, която би била чудесно място за лечение на нуждаещите се, ако бяхме съхранили не само сградата, но и специалистите.
Легендата разказва, че някой си дядо Радун (откъдето идва името на селото – Радунци), се разболял от туберкулоза, но всеки ден идвал в тази местност с овцете си и след известно време оздравял благодарение на чистия въздух. Цялото му семейство останало да живее в къщата си и измряло от болестта с изключение на малката му внучка, която дядото взимал със себе си, когато пасял стадото.
