Ако момчето не расте след 15-ата си година, проверете за закъснял пубертет

95% от момчетата започват своя пубертет между 9 и 14 години. Ако това не стане до края на този период, говорим за закъснял пубертет, коментира д-р Мариана Москова, специалист по детска ендокринология и болести на обмяната.
Пубертетът стартира, когато хипофизната жлеза започва да произвежда по-голямо количество от двата хормона – лутеинизиращ (ЛХ) и фоликулостимулиращ (ФСХ). Те стимулират тестисите да увеличат обема си и да започнат да произвеждат мъжкия хормон тестостерон. Растежният скок обикновено започва около 1 година след започването на увеличаването на гениталиите, най-често към 15 години.
Какви са причините
Ако размерът на тестисите е твърде малък, най-честата причина е конституционалното забавяне на пубертета. Тези момчета като цяло са здрави и навлизат в пубертета малко по-късно. В около 2/3 от случаите това се унаследява от единия от двамата родители. Можем да предполагаме, че е имало закъснял пубертет при майката, ако нейният менструален цикъл е започнал след 14-годишна възраст. Възможно е и бащата да е бил със закъснял пубертет, ако е започнал да расте на височина след 16 години или ако е продължил да расте след завършване на средното си образование.
Момчетата с хронични заболявания – хронично възпалително заболяване на дебелото черво, хроничен хепатит, сърповидноклетъчна анемия, муковисцидоза и др., често съзряват по-късно.
Малък брой момчета имат пожизнен дефицит на гонадотропните хормони ЛХ и ФСХ, наречен изолиран гонадотропен дефицит. Това състояние обикновено е вродено и повечето от момчетата се раждат с пенис, който е по-малък от установените норми. Някои младежи с изолиран гонадотропен дефицит имат намалено обоняние. Това състояние се нарича синдром на Калман.
Възможно е и съчетание от вроден дефицит на няколко хормона на хипофизната жлеза, тогава към клиничната картина се прибавя изоставане в растежа, хипофункция на щитовидната жлеза и/или безвкусен диабет.
Много малка част от момчетата със закъснял пубертет имат проблем със самите тестиси. Ако размерът на тестисите е твърде малък, това ще ни насочи към търсене на някои от следните причини: предшестваща хирургическа намеса при крипторхизъм или противотуморна химио- и/или лъчетерапия, които биха могли да увредят тестиса.
Какви са признаците
Първият и най-лесно откриваем белег е липсата на уголемяване на тестисите и пениса след 14-годишна възраст. Често тестисите вече са започнали да се уголемяват, а пенисът все още е малък – това предполага, че другите признаци на пубертет ще се развият през следващите 6-12 месеца. Повечето момчета със закъснял пубертет са по-ниски от своите връстници, но тъй като те ще започнат своя растежен скок по-късно, към 18-ата година ще догонят връстниците си и ще имат нормален ръст като възрастни.
Как се потвърждава диагнозата
Понякога само лекарският преглед е достатъчен, но в повечето случаи се предприемат допълнителни изследвания за потвърждение на диагнозата и за отхвърляне на проблем със самите тестиси. Най-често се изследват тестостерон, лутеинизиращ хормон и фоликулостимулиращ хормон сутрин, когато нивата им са най-високи. Рентгенография на дланта и китката служи за определяне на костна възраст и за предсказване на ръста на момчето като възрастен. Ако костната възраст е с най-малко 2 години по-малка от календарната, това означава, че момчето има повече време да израсне на височина.
Как се лекува закъснелият пубертет
При конституционално забавяне на пубертета е необходимо просто да се изчака при периодично наблюдение от специалист. Тези момчета и техните родители обаче понякога са нетърпеливи и не искат да чакат още 6-18 месеца. В такъв случай може да се предприеме кратък курс на лечение с ниски дози тестостерон, за да се ускори началото на пубертета.
Дозите и броят на инжекциите може да са различни. Обикновено след няколко инжекции момчетата добре наддават на тегло и ръст, гениталиите се уголемяват, появява се пубисното окосмяване и по-нататък пубертетът продължава да се развива нормално без лечение. Изследванията показват, че кратък курс на лечение с тестостерон не оказва влияние на крайния ръст като възрастен, само позволява на младежа по-бързо да го достигне.
Когато причината е гонадотропен дефицит или увреждане на тестисите, тестостеронът е единственото средство за лечение. Дозата се променя с възрастта и лечението продължава през целия живот. Освен инжекционните съществуват и други форми за приложение на тестостерон – гел, пластир и др.
В случай на съмнение за закъснял пубертет е необходима консултация с детски ендокринолог за установяване на причината и за започване на адекватно лечение.