Ако немислимото се случи. Как би изглеждала ядрена война в Европа

Русия все по-често намеква или директно заплашва Запада с ядрения си арсенал. На фона на ескалацията на конфликта в Украйна, расте и безпокойството, че Москва би прибягнала до крайни мерки, за да си осигури победата. Как би изглеждала ядрена война в Европа днес?

Кремъл може да използва ядрено оръжие срещу всяка държава, която нападне Русия, ако тази държава е подкрепяна от ядрена сила. Това каза президентът Владимир Путин на 25 септември.

Ако Русия нанесе масиран ядрен удар по Украйна или Западна Европа, страните не биха могли да направят много, за да го спрат.

Павел Подвиг, старши изследовател в Института на ООН за изследвания в областта на разоръжаването (UNIDIR), е водещ западен експерт по руските ядрени оръжия. Според него няма индикации, че подобна катастрофа може да стане реалност скоро.

Ако това обаче се случи, той казва, че картината ще бъде мрачна: „Ако има някакъв вид масирано изстрелване – или са изстреляни няколко [руски] ракети, е почти невъзможно да се гарантира, че всички те ще бъдат прихванати.“

Според изчисления на НАТО в случай на атака от страна на Русия, в която тя използва цялата си мощ, военният блок разполага с „по-малко от 5%“ от необходимата противовъздушна отбрана.

Смята се, че Русия притежава около 1700 ядрени бойни глави и повече от 500 ракети, които могат да бъдат изстреляни в рамките на минути от силози, мобилни пускови установки, подводници и самолети. САЩ вероятно ще бъдат основната цел, но е известно, че много от тези ракети са предназначени и за Европа.

Но ако ударът на ракетите на практика е неизбежен, как могат да реагират цивилните граждани?

В някои европейски столици се поддържат ядрени убежища от времето на Студената война, които през последните години се обновяват. В Киев неотдавна отново беше отворен и предоставен за ползване ядрен бункер.

След нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. мрежата от бункери от времето на Студената война в Прага се радва на засилен интерес от страна на местните жители.

Бункерите „от времето на падането на социализма все още функционират и могат да бъдат активирани при необходимост“, казва пред Радио Свободна Европа Ян Микеш, ръководител на кметския отдел за управление на кризи в район на чешката столица.

Според официална информация от чешката пожарно-спасителната служба от миналата година държавата е започнала да обновява „изискванията за убежищата и самите убежища“. Липсват обаче други подробности по темата.

Хайке Холундер е ръководител на ядрено убежище в германската долина Ар, близо до Бон, което сега функционира като музей. Той казва, че напоследък наблюдава значителен скок в броя на посетителите.

„Интересът се е увеличил, особено от страна на по-младите хора, заради войната в Украйна“, коментира Холундер пред Радио Свободна Европа. „Може ли бункерът все още да се използва? Има ли ядрен бункер за правителството в Берлин? Това са основните въпроси.“

Но подобни драстични предпазни мерки вероятно са безсмислени. Павел Подвиг казва, че един евентуален руски ядрен удар би оставил твърде малко време за бягство в убежище. По думите му от изстрелването до удара по цел в Централна Европа, „ще минат около 10 минути“.

САЩ поддържат мрежа от сателити, които могат незабавно да засекат изстреляна ракета, но тази система вероятно би била безполезна за страните, разположени близо до Русия.

„Съединените щати разполагат с всякакви системи за предупреждение – спътници и всичко останало. Но се съмнявам, че тази информация може да бъде споделена достатъчно бързо или изобщо [да бъде споделена] със съюзниците на САЩ в европейските държави“, казва Подвиг.

Прогнозите за това какво биха причинили съвременните ядрени оръжия на градовете са мрачни. При попадение само една руска ракета „Топол-М“ би се превърнала в километрично огнено кълбо, което би изпепелило всичко живо, до което се докосне.

В радиус от 7 км безброй цивилни граждани биха загинали от тежки изгаряния и биха били смазани под отломките на сградите, разрушени от ударната вълна. Радиацията, която ще дойде след това, ще отрови въздуха и водата в региона на удара.

Британският военен историк Базил Лидъл Харт е свидетел на военна симулация от 1955 г., в която НАТО симулира пълномащабна ядрена война със СССР. НАТО побеждава при размяната на ударите, но когато всичко приключва, почти всичко ценно за Западния свят е в руини.

По-късно Харт описва преживяването като „много обезпокоително“. Победата, пише той, „е загубила смисъла си“.

Смята се, че съветският лидер Никита Хрушчов е казал, че след тотална ядрена война „живите ще завиждат на мъртвите“.

На този фон Подвиг е внимателен по отношение на собствените си прогнози: „Просто се опитвам да не мисля за това, защото са ми известни някои катастрофални сценарии, които са наистина лоши.“

Както и в разгара на Студената война, единственото сигурно нещо, което спира ядрената война в момента, е взаимното унищожение. Западът гарантира това със собствените си запаси от стотици ядрени ракети, както и със спорната политика на изстрелване на ракета при предупреждение за изстреляна такава от противника (LOW).

Тя позволява на Съединените щати да нанасят ответни удари, ако бъдат засечени приближаващи се ракети дори преди те да попаднат на американска територия. Политиката би предотвратила унищожаването на ядрените оръжия на САЩ, но оставя открита възможността за грешка, която да доведе до край на цивилизацията.

Въпреки постоянно нарастващото напрежение между Русия и Запада, според Подвиг ядреният апокалипсис остава само далечна перспектива.

„Вярвам, че преди да се стигне до това, до реалната възможност, ще видим oще доста етапи на ескалация“, добавя той с уточнението, че наред със специфичната реторика, „ще видим и придвижване на оръжия и други подобни неща“.

Той е убеден, че е „много малко вероятно“ евентуална ядрена война да настъпи „неочаквано“.