Размишленията на обичаната от деца и възрастни Алиса, чийто свят е пълен с чудеса и готови житейски рецепти.
– Би ли ми казал кой път да хвана оттук? – Зависи накъде отиваш – отвърна Котака. – Все едно накъде… – каза Алиса. – Тогаз е все едно кой път ще вземеш – рече Котака. – Само да стигна някъде… добави Алиса, за да поясни. – О, сигурно ще стигнеш – рече Котака, – но трябва да вървиш доста дълго… Алиса разбра, че това не може да се отрече, и се опита да зададе друг въпрос: – Какви хора живеят по тия места? – В тая посока – рече Котака, като описа кръг с десния си крак – живее един Шапкар. А в тая посока – като замахна с другия – един Мартенски Заек. Иди при когото щеш. И двамата са побъркани. – Но аз не искам да ида при побъркани – забеляза Алиса. – А! Не може иначе рече Котака. – Ние всички сме побъркани. Аз съм побъркан. Ти си побъркана. – Отде знаеш, че съм побъркана! – каза Алиса. – Сигурен съм рече Котака, – иначе нямаше да дойдеш тука.
Не мога да се върна във вчера, защото тогава бях друг човек!
Започни в началото и стигни до края. Тогава спри.
Винаги щом изям нещо, веднага се случва нещо интересно! Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл? Докато мислиш какво да кажеш, прави реверанс! Това пести време.
Ако в стихотворението няма смисъл, толкова по-добре. Значи няма нужда да се мъчиш да го обясняваш.
Трябва да тичаш с всички сили, за да останеш на едно място, а за да стигнеш до някъде, трябва да бягаш поне два пъти по бързо. Не бива да смазваш часовника с краве масло. Ако някои хора не се месеха в работите на другите, земята щеше да се върти доста по-бързо! Де да можех да срещна един разумен човек за разнообразие! Ако беше така – значи би могло да бъде, а ако би могло да бъде, значи би било, но тъй като не е, значи не е. Такава е логиката на нещата! Първо раздай торта на всички, а после я режи! Няма значение къде е тялото ми. Умът ми непрестанно работи. Колкото по-ниско се намира главата ми, толкова подълбоки са мислите ми.
