Ако се върне 20% ДДС за хляба, това ще вдигне цените

Връщането на ставката на ДД от 20% върху хляба и ресторантьорския бранш е заложено в проектобюджета за следващата година. Очаква се финансовата рамка да бъде представена на 51-вия парламент. След извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество финансовият министър Людмила Петкова беше категорична, че данъци няма да се вдигат през 2025 г.

„Има два основни проблема в два закона – първият е Законът за ДДС и въвеждането на новата административна тежест за бизнеса – деклариране на всеки 3 месеца на дълготрайните материални активи и запаси – всички стоки, консумативи, суровини. Това е прекомерна административна тежест за бизнеса с неясен краен резултат“, коментира заместник-председателят на БСК Станислав Попдончев в студиото на „България сутрин“.

Той уточни, че това означава задължителна инвентаризация на всеки 3 месеца, каквато по закон сега се прави веднъж годишно. очакванията му са да няма ползи за хазната от тази промяна, но да доведе до укриване на приходи.

„В мотивите е посочено, че ще помогне за оценка на риска, очевидно има предприятия, които злоупотребяват и скриват търговския си оборот. Промяната ще се отрази на микро- и малките предприятия, по-големите предприятия ползват различни системи за управление, тази информация я имат в реално време“, уточни зам.-председателят на БСК.

Попдончев предупреди, че бизнесът трябва да внимава, е срокът за деклариране на облагаемия оборот от 166 000 лв. Досега е бил 14-дневен, вече е 3-дневен, като дните са календарни, а не работни.

Пред Bulgaria ON AIR Станислав Попдончев изрази мнението си, че тази промяна няма да доведе до достатъчни приходи в хазната, но ще вдигне цените, което ще се отрази на потребителите.

„ДДС за хляба от 0% като стане 20% няма как цената му да остане същата в магазина. В бюджета ще има ефект от 300-400 млн. лв. – това при положение, че запазим досегашната събираемост. Ако вдигнем данъка, има опасност от укриване на приходи. Големият проблем на бюджета не са данъчните приходи, а разходите. Министърът на финансите очаква да бъдат 18 млрд. – много високо число, и ако няма мерки в разходната част, с приходни мерки трудно ще се покрият дефицитите“, каза Попдончев.

Размерът на минималната работна заплата

От 1 януари тя ще бъде 1077 лв. Според госта, такова голямо увеличаване е неоснователно на фона на ниската инфлация, но Министерството на финансите трябва да се съобрази с автоматичната формула, която е обвързана със средната работна заплата.  Попдончев е категоричен, че не сумата е проблемът, а формулата по-която се формира минималната работна заплата.

„Депутатите имат време да преразгледат текстовете на Кодекса по труда, разработва се нова формула. В момента МРЗ натиска всички останали заплати и разходите в бюджета. Ръстът на доходите трябва да следва производителността на труда. Не може да се работи само с инфлация и средната работна заплата, минималната увеличава средната, а от нея зависи минималната“, каза още заместник-председателят на БСК.

Гледайте целия разговор във видеото.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

https://www.dnes.bg/ …