Ако трябва, всеки месец ще пускам това! Мъртъв заради седем лева…

Ако трябва, всеки месец ще пускам това!

Мъртъв заради седем лева

Аз може да съм всякакъв, но не съм прост – не ям меда с кошерите. Недей да шофираш пил, ако ти се живее. Дори една бира или малка ракия се отразяват на поведението (знам го от опит). Човек става по-смел и безразсъден – съответно започва с глупостите на пътя. Замисли се за себе си – не карай пил или дрогиран, не рискувай с изпреварванията. Животът е един, защо трябва да го пропускаш, какво ще правиш после? Белята става веднъж. Ами ако умреш? Помисли поне за вашите – майка ти всеки ден ще иска да се самоубие, баща ти ще стане алкохолик. А брат ти… сестра ти… ще разбиеш живота им завинаги.

Приятелите ще избягват да мислят за теб, за да не се мъчат. Дори да не пукнеш, живее ли ти се като инвалид – задника да не можеш да си обършеш? Ами ако пиян зад волана утрепеш някой друг… нечий син, дъщеря. И да ти е все тая за тях, в затвора за 50 лева от роднините знаеш ли какво ще ти причини някой луд? Ако не ти пука за всички гореизброени (включително за себе си), помисли поне за бъдещите си деца – така убиваш и тях. Душите им няма да се родят – колко тъпо (всъщност безкрайно тъпо). Отиваш на кръчма, палиш лъснатата „Джета” и минаваш да вземеш приятелите си. Напивате се като дървесни глигани – всички сте за логопед. Тръгвате си. Остави колата там, едно такси излиза средно 7 (седем) лева. Ще си рискуваш ли живота за седем лева, ще спреш ли да съществуваш заради седем лева? Другите пичове се подиграват, че не си мъж, щом не умееш да караш пиян. Остави ги. Не загивай за малоумия. Мъртъв… щото ти се досвидели седем лева за такси (даже по-малко – и твоята кола гори нафта). Бог може да счете постъпката ти за самоубийство, а Бог не тачи самоубийците. Ще изпрати душата ти някъде по средата в нищото… и ти ще станеш нищо!

Запознаваш се с момиче – допадате си. Разбирате се да отидете на клуб. Взимаш я от тях с „Джетата” и след малко влизате. Естествено не може да си викнеш някакъв сок – поръчай си една топла бира, тя да пие, каквото си иска. Ще има да ближеш отвратителната течност цяла нощ (само не се оправдавай, че си болен… измисли друго). Щом си я поканил, значи я харесваш – все ще изкараш няколко часа без алкохол, пък и ще съумееш да се забавлявате. На сутринта си тръгвате. Качвате се в колата. Има два варианта, но и при двата печелиш – или девойката ще те покани да се сношите или се прибираш сам, наливаш си една голяма ракия вкъщи и си гледаш кефа в неделната утрин. Момичета и момчета, жени и мъже, драги пенсионери, моля не шофирайте пили… не си заслужава заради седем лева да добиете смърт! Животът е като цигарата – лесно се пали, още по-лесно се изгася.

С пожелание да стигнете до филтъра, ваш Никола Крумов!

Още от ненадминатия разказвач Никола Крумов четете ТУК