Ако учители отхвърлят науката, какво да очакваме от учениците?

В края на миналата година, наред с останалите мъчнотии, образователната система се срещна с още един вътрешен проблем – ясно очертаните негативни нагласи на мнозинството учители по отношение на ваксините срещу COVID-19. По този начин се оказва поставено под въпрос възстановяването на учебния процес в класните стаи при категорична яснота относно слабата ефективност на онлайн обучението.

Министърът на образованието Красимир Вълчев съобщи в края на 2020 г., че готовността за имунизация сред учителите и персонала в системата на училищното образование не надминава 20%. На този фон категорично отказалите да бъдат защитени чрез ваксина са 15%, а ако добавим и отговорилите, че по-скоро няма да го сторят, делът на скептичните става почти половината от общия брой, 44%.

През първите месеци на 2019 г. беше публикувано социологическо проучване на „Галъп интернешънъл“ по същата тема, но сред цялото население. Резултатите бяха почти същите – макар и без допълнителния фактор на коронавирусната зараза, 15 от сто от анкетираните залагат на еднозначно вредоносното влияние на ваксините, а 27 % не са в състояние да отговорят. Сборът от процентите отново наближава половината – толкова, колкото са днес училищните преподаватели, дистанцирали се от предстоящата масова ваксинация.

Лесно бихме могли да предположим, че зад тези 15% категорични противници на ваксините стоят хора с по-ниско образование, които нямат навици и инструменти за критическо филтриране на информацията, ето защо се оказват по-често жертви на конспирация. Пред БНТ Юлиана Гальова от агенцията тогава каза, че е тъкмо обратното: далеч повече са гражданите с висше образование, настояващи на вредното въздействие на ваксините.

      “ Основна функция на
          образованието е изграждането
          на интелектуални способности
          за гледане отвъд
          непосредствено даденото.

Ако очакването залозите на научния прогрес и задълбоченото обяснение на света да са мъчно различими от по-слабо образованите, то отричането на напредъка на знанието и просветата като основен фактор за превръщане на света в по-уютно и безопасно място сред учителите няма как да не събуди безпокойство. Основна функция на образованието е изграждането на интелектуални способности за гледане отвъд непосредствено даденото и надмогването на предразсъдъчните нагласи.

В този контекст изглежда напълно очаквана тревогата на преподавателката по физическо от 107 ОУ „Хан Крум“ в София Вяра Мукова, изразена пред Нова телевизия: тя не би посегнала към коя да е от ваксините срещу вируса, защото „не сме достатъчно информирани“ и „не се знае колко са качествени“ предлаганите препарати.

И в този случай навярно проблемът не е в липсата на информация за конкретния медицински продукт, а пълното отсъствие на обучение в училище, свързано – на първо място – с ползата от съвременната медицина.

I Какво става в училище

В учебника по биология и здравно образование можем да видим урок за зелената еуглена, но за лекарствата – нищо.

Болезнено липсва кратка история на медицината – от корените и отварите до лекарствата днес, от масовата смъртност от банални днес болести и времето, когато средната продължителност на живота не е достигала и 40 години, до съвремието, когато тъкмо на ваксините и антибиотиците дължим повишаването повече от два пъти на продължителността на живота и забележимото повишение на качеството му.

      “ Вместо да обучава в
          критически мисловни
          рефлекси, образованието
          по-скоро полу-образова.

Оказва се, че образованието, вместо да обучава в критически мисловни рефлекси, по-скоро полу-образова и овластява с властта на дипломата, без да създава базисни нагласи за боравене с информация. Некултивираният стремеж към провиждане оттатък първото видимо довежда не до познание, а до пропадане в полето на лесно смилаемото. До онези обяснения на света, които свеждат многообразието до едно – „група глобални вредоносници ни манипулират, а ние сме невинни жертви“. Малцина са „просветени“ до степен да съзират поне част от тази злодейна схема и да я разобличават.

Ако другаде конспиртивните разкази биха могли да събудят снизходителни усмивки, то в образованието подобен подход е съвършено нетърпим.

На този фон не бива да буди учудване фактът, че в началото на 2019 г. Лидия Булева – начална учителка в 38 ОУ „Васил Априлов“, придоби кратковременна популярност със свой урок, в който твърдеше, че кацането на Луната на Аполо-13 не се е състояло никога, а кадрите, които сме гледали, са заснети в холивудско студио, при това – с лошо осветление.

I Кръгла ли е Земята?

Според цитираното социологическо проучване цели 8% от българите не вярват, че Земята е кръгла, а 11% не са в състояние да отговорят. Тук школото трудно може да бъде обвинено, макар че със сигурност усилията за атрактивно преподаване, съчетани с конспиративните вярвания на някои представители на учителското съсловие, в някои частни случаи би могло да насочи и в такава посока.

За една пета от нашите съграждани Земята не е категорично кръгла. За сравнение – през цялото Средновековие, давано обичайно като пример за безпросветност и невежество, авторите, които заявяват, че обитаваната от нас планета не е кръгла, се броят на пръстите на едната ръка. Поне един от тях е обект на заслужен присмех повече от хилядолетие след появата на текста му, а научното доказване на кръглата форма на Земята дължим още на Аристотел.

      “ Как да продължим да
          удържаме вярата си
          в мисията на даскала?

На този фон възниква още един въпрос: след като един и същи дял от учителството и от случайните минувачи, анкетирани от социолозите, демонстрират недоверие в науката като средство за обяснение на света и подобрение на живота, то как да продължим да удържаме вярата си в мисията на даскала и да настояваме на смисъла от образование?

В края на януари 2019 г. медиите съобщиха за учителка по английски език в смолянската гимназия с преподаване на чужди езици, коато е решила да излезе извън рамките на своя учебен предмет и да запознае учениците си с кратък клип, в който според нея разрушителното влияние на ваксините върху хората е доказано по безспорен начин. В примера ѝ са конспиративно омесени маймуни, вируси, СПИН и ваксини.

За тази учителка имунизацията е непознат терен, ето защо тя не знае, че един от методите за създаване на ваксини е употребата на аденовируси от животни (най-често маймуни), които са безопасни за човека и чийто генетичен товар би могъл да бъде модифициран, включвайки част от кода на опасния вирус, предизвиквайки по този начин адекватен имунен отговор.

I Да се плашим ли от учителя?

Една от характеристиките на конспирацията е неуважението към дисциплинарните граници и превръщането на полуобучения във всичколог – по начина, по който учителки по физическо и английски се изказват компетентно за проблеми на биологията, вирусологията и фармакологията.

Възникват още въпроси: каква е причината образователната система да пропуска същественото, снабдявайки с дипломи и преподавателска правоспособност хора, които не показват и базова съпричастност към мисловните модели на науката? По какъв начин да ориентираме критериите си за оценка по посока на качеството на осмисляне, а не – на техниката за наизуставяне? Защо достигнахме до ситуация, в която да се плашим от учителя, а не – от невежеството?

      “ Школото отдавна не е
          единствена инстанция за
          информиране на младите.

Школото отдавна не е единствена инстанция за информиране на младите. То се конкурира със социалните мрежи, сайтовете за споделяне на видео, с блоговете и всички виртуални форми, в това число – и с тези, които продават антинаучни теории с цел привличане на внимание. Неспособността на част от учителството да се ориентира адекватно в тази бързо променяща се среда е видима.

Трудно може да се отрече, че прегръщането на всякакви „алтернативни“ схващания може да се мисли и като своеобразен бунт срещу информационната свръхнаситеност и срещу общоприетите гледни точки. Прочее, остава същественото питане как да доверим децата си да бъдат начално въведени в картината на света с научни методи от хора, голям дял от които не са решили тази задача в своите собствени биографии.

Преди малко повече от два месеца подобен случай предизвика скандал в Софийския университет – проф. Михаил Мирчев беше основателно обвинен в насаждане на конспирация, расизъм и ненаучен подход. Още тогава писах, че далеч не става дума за прецедент.

Повече от три десетилетия учителската професия е систематично подценявана. Причината едва ли е заговор за нарочно оглупяване на нацията с цел по-лесно управление – зад такъв мащабен план би следвало да застане крупен политически интелект с визия за десетки години напред.

Много по-просто е: влага се в онази сфера, чийто потенциал да възвърне част от инвестираните публични средства под формата на корупционна дан, насочена към съдействали в процеса висши държавни чиновници, е възможно най-голям.

В образованието финанси за присвояване почти няма. Или размерът им е оскърбително малък спрямо усилията, които биха били вложени за изобретяване на схеми за насочването им в правилните джобове. Няма пари, няма и критерии. Няма и обучение за учители. А там, където го има, е формално и представлява загуба на време. Навярно не толкова свидна, защото открадва ресурс, който инак би могъл да иде за запознаване с поредно конспиративно четиво.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Димитър АТАНАСОВ Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.