Актьорът Джонатан Ке Куан, който се завърна с „Оскар“ след 20 години пауза

През 80-те никой не предполага, че 12-годишният Ке Хюи Куан, познат днес като Джонатан Ке Куан, ще бъде избран да играе в „Индиана Джоунс и храмът на обречените“ на Стивън Спилбърг.

Близо 40 години по-късно, без много други забележителни участия Куан отново опровергава всички очаквания и печели „Оскар“ за поддържаща мъжка роля във филма „Всичко, навсякъде, наведнъж“ – големият победител на тазгодишните награди.

„Майка ми е на 84 години и е вкъщи и гледа. Мамо, току-що спечелих „Оскар“!“, каза той на церемонията в неделя.

Куан е от виетнамски произход. Той се разделя с майка си, когато е едва на седем, и емигрира в Хонг Конг с баща си в края на 70-те – малко след приключването на войната и смяната на политическия режим в страната. Останалата част от семейството му отива в Малайзия, а през 1979 г. всички се събират в Лос Анджелис, Калифорния.

Там той е тримата му братя и сестри се сблъскват с дискриминация, която Куан по-късно казва, че е била травмираща. Няколко години по-късно Куан попада на кастинга за „Индиана Джоунс“ като придружител на по-малкия си брат, но накрая е избран вместо него. „Това беше един от най-щастливите моменти в живота ми“, казва актьорът пред Гардиън за снимките на филма.

По-късно участва във филма „Дяволчетата“, а след това дълго време не успява да получи значими роли. Една от причините според него е, че по това време възможните роли за азиатски актьори са значително по-ограничени. Той продължава да участва в различни продукции като актьор до 2002 г., като след това работи предимно като координатор на каскади и асистент-режисьор.

През 2018 г. е впечатлен от филма „Луди богати азиатци“ и решава да опита да се върне пред екрана. Скоро след това е избран за е именно „Всичко, навсякъде, наведнъж“.

„Изискваше се смелост, за да дам глас на тази моя мечта, мечта, от която трябваше да си тръгна, и не мислех, че тя ще намери пътя си обратно“, казва той пред Лос Анджелис Таймс.

Ролята му на Уеймонд Уанг неочаквано го отвежда до Оскарите, където той отново се среща с лицето на Индиана Джоунс – Харисън Форд, който връчи и наградата за най-добър филм.