Акценти ДЕ ДА ИМАШЕ ОФ!

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 48, 1991 г.
Акценти
ДЕ ДА ИМАШЕ ОФ!
Сега разбирам софийския кмет г-н Каракачанов, когато се оплакваше, че вече няма Отечествен фронт и няма кой да организира гражданите да почистват града и той е силно замърсен. Прав сте г-н Каракачанов, но не само в столицата няма ОФ, няма и в Стара Загора и поради това градът на поетите и липите също е силно замърсен. погледнете където си щете, хаос и нечистотии. Ако ли пък ви се отдаде случай да минете по улица „Христо Ботев“, източно от трета поликлиника (а само там ли?), трябва да внимавате да не се изгубите в избуелия лес от бурени, по-високи от човешки бой. Какво да се прави, като пролетта се случи дъждовна и затуй бурените избуяха, но през това време стопаните на междублоковите пространства вместо за мотика си говореха за политика, та буреняса всичко. Сега остава да се чака някой и друг месец до есента, когато по природен закон бурените все пак ще изсъхнат и тогава спокойно можем да им драснем кибрита. Няма да е зле, ако кварталните мероприятия по места на запалване се осъществят по график, утвърден от Районната противопожарна служба, която да осигури денонощни дежурства, за да се избегнат евентуални инциденти. Говорим си, че ще ходим към Европа, а не се завъртаме около себе си да видим не задния, а предния си двор колко е мърляв. Май че вече не се учудвам защо нашите депутати, като ходиха в Америка, бяха изгонени от един супермаркет, нищо, че те се опитали на чист английски да обяснят на съдържателя, че са парламентаристи. Кой знае, може някой презокеански пътник да е минал по нашите места и като ни е видял подредбата, да ни е сметнал за нещо като племе недоразвито. То не е въпросът до Отечествения фронт, нито до това да влезем сега да си туряме партийни поръчения (що чудо партии, че и цели коалиции имаме, та ако се рече да се дават поръчения?) да си поддържаме хигиената на околната среда – това май че е разбираемо от само себе си задължение. Няма по стар навик да упрекваме за мръсотията службата по чистотата в нашия град. Тя си върши работата колкото може, но не може да смогне. Нека се разберем: сто да чистят, един да мърси, все ще е мръсно. Оттам нататък е празнината на личния неангажимент. Жалко, че няма сила, която да го провокира. Затуй, слава тебе, господи, че оставяш децата ни да си играят в пепелта.
Кънчо ПЕНЕВ