Акценти ОБИКНОВЕН ЦИНИЗЪМ

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 46, 1991 г.
Акценти
ОБИКНОВЕН ЦИНИЗЪМ
Само допреди две години нашата икономика /социалистическа/ се развиваше с устойчиви темпове. Бъдещето изглеждаше блестящо. Ръководителите бяха аплодирани. Успехите – безспорни, и който не ги виждаше, беше черногледец… Сега всичко е ясно. дори е известен и отговорът на въпроса кои са виновниците, макар че все още не се знае нещо официално. Изглежда, че нещата са се променили. Но ако се огледаме – така ли е в действителност? Казват, че всичко зависи от гледната точка. Ако погледнем през очите на безработните – да, промяната е чувствителна и не в благоприятна светлина. Ако надзърнем към въпроса през очилата на директорите – всичко си е както си беше. С малки изменения. Както е казано: „…който има, ще му се даде, който няма, ще му се да вземе и онова, което има…“ Тълкуването зависи от това как дяволът чете евангелието. Но понеже въпросът беше за безработните, да се върнем на думата. Не за броя на съкратените. Броят им се мени от ден на ден, така че ако съобщим една цифра, тя ще остарее, докато се отпечата вестникът. Въпросът е за съотношението между съкратените и пенсионираните, заемащи щатни места в бившите социалистически предприятия. Обикновено – заемащи ръководни места. От бригадир до директор. Най-често това са хора без специална квалификация и подготовка, но доказали в годините на социалистическото ни развитие своята преданост към идеите и към системата. Опирайки се на този именно стаж и на тази квалификация, въпросните директори твърдят: „Нас ни обича колективът …“, и си седят в уютните генералско-директорски кабинети. И няма кой да им каже, че тяхното време е минало и по-достойно е да си отидат сами. Защото в края на краищата ще бъдат изгонени. работниците няма да бъдат вечно свити и страхливи. Бих могъл да посоча и конкретни примери: комбинат „Петко Енев“, „Пещостроене“ и т.н. Но от това няма да стане по-добре. На никого. Само че когато опашките пред бюрото по труда стават все по-дълги, когато младите, сега завършващи специалисти си вадят преводи на дипломите, когато най-добрите работници и специалисти /като по правило/ са сред първите съкратени. Когато три четвърти от населението живее под социалния минимум и не стигат парите за храна. При такава ситуация да стоиш в директорски кабинет, когато отдавна трябва да си пенсионер, е просто цинизъм.
Лъчезар ЛАЗАРОВ