Александруполис и войната. Как един град търси отговор на кризата
Там, където днес е интерконекторът с Гърция, някога са били струпани български войски, които да се борят с НАТО. Научавам това от София Пападопулу, главен редактор в гръцката телеграфна агенция AПЕ-МПЕ. Тя добавя, че това са били най-многобройните български войски, стационирани срещу южния фланг на НАТО.
Сега на същото място се обсъждат планове на натовски страни по най-малко три въпроса – газопровод, магистрали, пристанище.
Намираме се в Александруполис на среща с журналисти от България, Косово, Северна Македония и Гърция. Войната не е тема на тази среща, но разговорите водят към нея и към нейните последици.
“Двата проекта – интерконекторът и терминалът за втечнен газ – променят картата на Европа и ще позволят на страните от региона да намалят зависимостта си от Русия, създавайки алтернативни източници и пътища за доставка”, казва София.
Александруполис
Александруполис е град с около 70 хиляди души, широки улици и едва 151-годишна история. Създаден е с името Дедеагач през 1871 година заради отклонение на железопътната линия Константинопол – Одрин. После се разраства, в него живеят и много българи.
При преброяването през 1920 година например градът наброява 7222 души, от които 3900 са българи, 2500 – гърци, 512 – арменци, 165 – евреи, 195 – турци.През същата година градът е част от Гърция и е преименуван на Александруполис. Огромната част от българите напускат тогава града при спогодбите за размяна на населението между двете страни.
След края на Студената война отношенията между двете страни постепенно се подобряват. Днес Александруполис се радва на много туристи от България и Румъния. Войната в Украйна превръща пристанището в стратегически транспортен възел за страните от НАТО.
Границата, кризата, бизнесът
„Ние не мислим много за войната, защото тя не е толкова близо до нас“, казва Янис, 23-годишен студент от Атина, който учи и живее тук. Той отчита, че тази война пряко го засяга, защото се отразява на цените например. Казва, че и заради нея сега е трудно време за започване на бизнес.
„Повече от десетилетие в Гърция има икономическа криза, ние сме израснали в кризата“, казва той.
Срещам него и приятеля му Панос на откриването на Центъра за иновации LightHub, на което присъства целият местен елит. Центърът е създаден, за да осигури менторство на успешни гръцки бизнесмени и дизайнери за тези, които правят стартъпи. Целта му е да окуражи хората, които искат да правят бизнес именно в този регион.
Димитрис Скурогианис е дизайнер и един от менторите в тази програма. Живее в Лондон, но сега е дошъл в този най-беден район на Гърция. Друг от менторите е Тодорис Спилиотис, който е убеден, че Александропулос има шанс да се превърне в силен бизнес център за целия регион.
Войната. За колко време сме с нея?
„Няма нещо, което да не е повлияно от войната“, казва Димитрис Скурогианис. Той напомня, че войната е в основата на кризата, а кризата, на свой ред, пречи на започването на бизнес, в който обикновено се впускат най-младите хора. „Днес пазарите по-трудно приемат нови иновативни идеи“, казва той.
Янис и Панос смятат, че местната общност може да спечели много от развитието на пристанището, защото тук вече има много инвестиции от съюзниците от НАТО, както и много американци.
Двамата са забелязвали, че расте интересът на чужденци към купуване на имоти, според тях това е стимул за местната икономика.
„От друга страна, ако пристанището стане постоянно място за транспорт на военна техника и това остане за дълго време, не мисля, че това е добре“, изказва съмненията си Панос. „Защото войната е лошо нещо.“
Според Димитрис Скурогианис хората трябва да бъдат всеки ден „иновативно устойчиви“, защото утрешният ден няма да е лесен. „Днес говорим за война, но всички знаем, че срещу нас се изправя много по-голямо предизвикателство и това са климатичните промени“, казва той.
За София Пападопулу, която следи промяната на отношенията на Балканите, в събитията се вижда нещо позитивно – колкото по-малко енергийни проблеми имаме, толкова повече мостове и връзки ще има между нас, между хората и обществата, казва тя.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
** За текста съдействаха Шефкет Буджари от Прищина, Косово, и Костас Маркендудис от Комотини, Гърция.
Recent Posts
Как се празнува Коледа в други страни по света?
Коледа е празник, който обединява милиони хора по света, но начинът, по който се празнува,…
