Автор: Александър Симов, Фейсбук
Актуалният пример е от днес. бТВ са дали думата на бизнесмена Ивайло Пенчев – досаден дърдорко и високомерен богаташ, който е обявил, цитирайки Ницше, че „милосърдието е един от най-големите пороци“.
Склонността на обществото да помага да помага на ленивите и тези, които били зависими по избор била вредна. Държавата разглезвала ленивите, защото буквално казвала, че „всеки човек има правото да живее достойно“. А България можела да стане много по-добро място, било необходимо единствено държавата да позволи на бизнеса да си внася работници от чужбина, например от Шри Ланка или Пакистан…
На разглеждайте това като ментална екзотика или начало на психически срив. Това е ясно осъзнато идеологическо разсъждение. При това базирана на шокираща лъжа. Пенчев дори не си прави труда да види какъв точно „достоен“ живот осигурява тази държава на хората в затруднение.
България не глези бедните, тя бавно ги убива, или просто имитира грижи за тях. Иначе щяхме ли да четем постоянно новини за умрели от студ хора, непотърсени от никого с месеци. Единствените хора, които България глези са едрите бизнесмени, които получават лъвския пай от държавните поръчки. Ама нещо не виждам Пенчев да се гневи на това.
На него са му виновни „мързеливите“ и „ленивите“ – този тумор на богаташкото щастие.
България всъщност е пример за това какво се случва с една държава, когато стане немилосърдна и абсолютно непукистка.
Но класовата война става истинска, когато видим последната част. Значи да си внесем работници отвън, за да може доходите у нас да си стоят ниски. Това е разсъждение на плантатор в ферма за памук отпреди 3 века. Нищо повече. Потосмукач и експлоататор до последно.
Ето това е прецакването у нас. Класовата война тече с пълна пара, но само едната страна е организирана. И вече дори не я е страх да го покаже..
Сарми – едно от най-любимите ястия в българската кухня, което носи със себе си традиции,…