Ето трогателните му думи:
„С Юля имахме годишнина от сватбата на 26 август – 20 години, но дори съм щастлив, че я пропуснах и мога да напиша това днес, когато зная за любовта малко повече, отколкото преди месец.
Вие, разбира се, сто пъти сте гледали подобни неща във филмите и в книгите: един любим човек лежи в кома, а другият с любовта си и непрестанната си грижа го връща към живота. Ние също така направихме. По каноните на класическите филми за любовта и комата. Аз спях, и спях, и спях. Юлия идваше, говореше с мен, пееше ми песни, пускаше музика. Няма да лъжа, че нищо не помня.
Но ще ви разкажа какво помня. Едва ли това може да се нарече „спомен“, по-скоро усещания и емоции. Но те бяха толкова важни за мен, че завинаги ще останат в главата ми. Лежа. Вече са ме извели от комата, но не познавам никого, не разбирам какво се случва. Не говоря и не зная какво значи да говориш. Цялото ми време се свежда до това, че чакам кога ще дойде Тя. Коя е тя – не е ясно. Как изглежда също не зная. Дори да успея да фиксирам нещо с поглед не съм в състояние да запомня картината. Но Тя е друга, това ми е ясно, защото през цялото време лежа и я чакам. Тя идва и става главната в стаята. Тя много удобно ми оправя възглавницата. Тя няма тих и съчувствен тон. Тя говори весело и се смее. Тя ми разказва нещо. Когато е до мен, идиотските халюцинации отстъпват. С нея е много хубаво. После тя си тръгва, става ми мъчно и започвам отново да я чакам.“
Днес в 15:30ч. старши треньорът на Берое Хосу Урибе изведе футболистите на Берое за…
Бяла, малко крайбрежно градче в област Варна, е популярна дестинация за почивка, но предлага и…