Алена отговаря: Брястът на хан Кардам

Най-известният бряст в България е Старият бряст, който расте в центъра на Сливен. Възрастта на дървото се определя между 1000 и 1300 години. Обявен е за защитен обект, който се охранява от държавата с Постановление № 4041 на Министерския съвет от 10.05.1949 г. Обиколката му при корена е над 5,65 м, а височината му достига около 10 метра.

През 2014 г. сливенският бряст е обявен за „Европейско дърво на годината“ в съревнование с още девет дървета… след което бързо започва да съхне.

Какво ще стане със Сливен, ако Старият бряст бъде отсечен? Ще се възроди или ще продължи да умира?

Алена отговаря:

За да отговоря на втория ти въпрос и да го обединя с първия, трябва да се върнем доста назад във времето. Датите, които сега ще напиша след прехода във времето, който направих, ги няма в писаната история. Посочвам ги съгласно съвременния календар. Тогава, когато са издадени указите, датирането е съгласно българския календар. Указът на хан Тервел е от 6314 г., а на хан Борак от 6449 г. от началото на българското летоброене.

4 април 719 г., хан Тервел

Хан Тервел издава указ, официалната азбука тогава все още е българската руническа писменост, с който обявява владението си над областта с център крепостта Туида и назначава управител. Впоследствие крепостта е разрушена изцяло и след това издигната отново. От тази дата областта, централната и помощните крепости са българско владение. И така до наши дни и в бъднината.

За града тази дата е, от една страна, на кармична разплата, на трудности, породени от неочаквани фактори, от друга – заради общата вибрация на изискването да бъде осъзнато величието на случващото се по време на управлението на Тервел и с правилни действия трудностите да бъдат надмогвани.

8 октомври 854 г., хан Борак

През втората година от управлението си хан Борак, все още непокръстен и неприел титлата и името княз Борис-Михаил, издава указ, с който установява правата и задълженията на областта и крепостта. Ден на двойна кармична разплата, орисващ на много трудности, но и на разцвет и материално благополучие. Тогава днешният хилядолетен бряст е вече дърво на 66 години, покълнало по времето на хан Кардам. Възрастта му днес е 1230 години.

26 октомври

Празникът на града, Димитровден, съвпада с официалния празник на Второто българско царство. Ден на кармична разплата, орисваща на трудности, чрез чието преодоляване градът живее и се развива.

Старият бряст

Причините за изсъхването на Стария бряст ще се сторят на всички вас, родените и милеещи за Сливен, сякаш невъзможни, но, уви, са напълно реални. За съжаление не мога да съм сигурна, че процесът на изсъхването е обратим.

Злото покълва и заразява дървото, след като кметът на Сливен получава приза „Европейско дърво на годината“ на 19 март 2014 г. и кани цяла Европа и света да видят това уникално създание на природата, живо като всички нас и даряващо вяра и живот на града.

Причината за внезапното „заболяване“ на дървото не е неговата възраст, а е завистта, злобата и невъзможността да бъде приета истината, обхванала мнозина в европейските държави, които са загубили съревнованието със сливенския бряст. Завист, претворила се в убийствена мисъл-форма, че точно у нас има такова дърво, заради славата, която сме си спечелили, слава предимно морална, но защо пък точно ние, а не те. Не е изненада, че германски специалисти са посъветвали дървото да бъде съборено с трактор – изобщо не са се замислили, че ако съветът бъде последван, те първи ще си платят със страдание заради това убийство.

Злобата е в състояние с мисъл-формата, която твори, да убие не само човек, а и животно, и дърво, да срути мост, покрив, цяла сграда. Затова съхне дървото. И една вметка да направя. Ако по време на турското робство на това дърво са бесени хайдути, то щеше да е умряло досега заради енергията на смъртта, която щеше да е попило. Съвременна измислица е написаното за бесените хайдути на клоните на бряста, но този, който го е измислил, също носи вина и ще си плати съгласно законите на кармата. Причината е, че с тази измислица се насочват негативните мисли на хората към дървото, които също прекъсват жизнените му сокове.

Съветът ми е, независимо дали дървото продължава да съхне, да бъде съхранено още две години. Ако в този период не се е съвзело, вероятността е малка, но съществува, едва тогава дървото да бъде отсечено и да му бъде намерено място в музея. Ако дървото не успее да се възстанови, посадете в близост млада негова издънка, след като имате такива. Едва когато младото дръвче се разлисти за първи път, имате право да сечете старото дърво. Без да го теглите с трактор или да го разпарчелосвате на части. Така ще си спестите обезлюдяването на града и дългата агония на залеза му.

Автор: Светлана Тилкова – Алена