Алфа Рисърч с първи прогнози за евроизборите: ГЕРБ води пред БСП едва с 1,1 %

През декември одобрението към правителството е 17%, докато неодобрението е 45%. Рейтингът на парламента достигна критичните 8 на сто. Радев запазва позитивен баланс в личния си рейтинг, но положителните оценки за работата му са под границата от 50%.

През декември одобрението към правителството е 17%, докато неодобрението е 45%. Това е спад от 4 процента. Рейтингът на парламента достигна критичните 8 на сто. Президентът Радев запазва позитивен баланс в личния си рейтинг, но за период от три месеца губи 5 пункта одобрение. За първи път от встъпването му в длъжност положителните оценки за неговата дейност са под границата от 50 на сто – 47% одобрение срещу 17% неодобрение.

Социологическа агенция Алфа рисърч публикува изследване, което обобщава случилото се през 2018 година. Един от основните изводи е, че доверие губят всички институции и политически фигури в България.

След юни 2018 настъпва обрат и в персоналния рейтинг на премиера Борисов: 30% одобрение срещу 37% неодобрение и 33% неутрални оценки, пише в анализа. Сравнение между данните през декември и септември показва спад от 3 на сто в одобрението и покачване на отрицателните оценки с 1 на сто.

Устойчиво ниски са оценките на съд, прокуратура и полиция: главен прокурор 9% одобрение срещу 42% неодобрение, съд – 11% одобрение срещу 50% неодобрение, полиция – 22% одобрение срещу 38% неодобрение.

Тестването на електоралните нагласи преди европейските избори показва, че ГЕРБ имат малка преднина от 1,1% пред БСП от общия брой избиратели.

ДПС се открояват като третият участник, който ще има сигурно представителство в Европейския парламент. Подкрепа за Движението за евровота заявяват 5.1% от общия брой избиратели, или между 10 и 13 на сто от гласувалите.

Анализът на агенцията е със заглавие „Хладна дистанция от политическия съспенс в търсене на алтернативи“.

Ето и пълния му текст:

В навечерието на година с най-малко два вида избори (европейските през май и местни през есента) българското общество е в ситуация на задълбочаваща се криза на доверие към институции, партии, политици и очакване за приемлива политическа алтернатива:

Президентът Румен Радев запазва позитивен баланс в личния си рейтинг, но за период от три месеца губи 5 пункта одобрение и за първи път от встъпването му в длъжност положителните оценки за неговата дейност са под границата от 50 на сто (47% одобрение срещу 17% неодобрение). Категоричната подкрепа от широки социални групи, на която се радваше в първите две години от своя мандат, намалява и се съсредоточава предимно сред симпатизантите на БСП и ДПС.

След юни 2018 настъпва обрат и в персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов: 30% одобрение срещу 37% неодобрение и 33% неутрални оценки. Въпреки запазващото се по-високо лично доверие в сравнение с това към коалиционния кабинет, тази тенденция вещае напрегнати месеци за правителството, което се нуждае от рестарт на общественото доверие.

Оценката за работата на министрите, включително за част от определяните като най-успешни, следва същата повишена обществена критичност.

Лидер сред членовете на кабинета остава вицепремиерът Томислав Дончев, въпреки че гасенето на няколко правителствени пожара в късната есен, водят до първи от началото на мандата спад в индекса за дейността му (от 20.3 до 16.7).

Макар че запазва втората си позиция, намалява одобрението и за спортния министър Красен Кралев (индекс от 14.5).

Съществена ерозия е налице и при двама доскоро рейтингови министри – военният Красимир Каракачанов, бележи спад от почти 9 на сто в резултат от конфликтите между лидерите на Обединените патриоти и скандала около Агенцията за българите в чужбина.

Аналогична е тенденцията в оценката за финансовия министър Владислав Горанов (спад от 7 пункта в индекса) след публичното тиражиране на информацията за ползваното от него жилище.

Запазва позициите си министър Екатерина Захариева (индекс 8.9), а одобрението за образователния Кр. Вълчев нараства с 8 пункта (индекс 7.1) и през декември той заема вече четвърто място, непосредствено след външния министър.

Както показват и предишните проучвания, най-неудовлетворени остават българите от работата на парламента. Положителните оценки за дейността му се свиват до критичните 8 на сто, като дори симпатизантите на партиите от управляващото мнозинство не намират основание да смекчат силното си неудовлетворение.

Дефицитът на сигурност и справедливост намира отражение в устойчиво ниските оценки на съд, прокуратура и полиция: главен прокурор 9% одобрение срещу 42% неодобрение, съд – 11% одобрение срещу 50% неодобрение, полиция – 22% одобрение срещу 38% неодобрение.

Личното доверие към политическите лидери е един от най-големите капитали в политиката, фокусиращ променливата динамика на обществените настроения.

В този смисъл определено може да се каже, че в края на 2018-та капитал губят почти всички политически играчи – и тези от управляващото мнозинство, и тези от опозицията.

Бойко Борисов остава най-одобряваният лидер на политическа партия, но персоналният му рейтинг е в негативен тренд (спад от 32.8% до 30.1%).

Положителните оценки за Корнелия Нинова също намаляват, като за първи път през последните две години падат под 20 на сто (от 22.2% на 19.4%).

Логично, предвид ожесточените скандали и взаимни обвинения, най-силна е ерозията на доверието към лидерите на Обединените патриоти: Красимир Каракачанов губи седем пункта (от 23.4% на 16.3%), Валери Симеонов шест пункта (от 11.1% на 5.1%), Волен Сидеров също остава със силно ограничена подкрепа от 4.9%. Повишението на цените на горивата в края на миналата година и възродената активност на

Веселин Марешки по тази тема, го връща обратно в публичен оборот и му носи одобрение от 13.8%.

Проучванията все още не открояват партия или лидер, с които широки обществени групи да свързват своите очаквания. Същевременно обаче, част от тях получават одобрение, идентично с това за парламентарно представени партии. Доверие в съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов заявяват 11.3% от пълнолетните българи. Положителното отношение към другите двама съпредседатели на коалицията е 5.7% за лидера на ДСБ Атанас Атанасов и 5% за лидера на „Зелените“ Вл. Панев. Други десни лидери като Николай Ненчев на БЗНС (6.1%) и Румен Христов на СДС (5.5%) се ползват със сходни нива на подкрепа.

Може да се предполага, че разединени, също както и партиите от „Обединените патриоти“, тези формации имат доста по-ниска подкрепа, отколкото, ако изградят обща платформа и действат единно по решаването на значими проблеми, засягащи широки обществени групи. Вляво, лидерът на АБВ Румен Петков получава одобрението на 8.1% от избирателите.

Електорални нагласи за Европейски избори

В края на декември готовност да гласуват за представители на България в Европарламента заявяват 48.2% от избирателите, а всеки втори или не възнамерява да участва, или не е решил как точно ще постъпи.

По-ниската активност води до силно сближаване на позициите между ГЕРБ (16% от всички избиратели или между 32 и 34% от гласувалите) и БСП (14.9% от всички избиратели или около 30-32% от гласувалите).

Така, към момента ГЕРБ запазва крехко предимство пред основния си опонент, но икономическата ситуация в страната, както и мотивацията на неговите разнородни избиратели, сред които има както европоддръжници, така и евроскептици, ще са ключови за крайния му резултат.

БСП също не е особена убедителна в мобилизацията на своя вот, но превръщайки изборите в тест за или против правителството, успява да задържи лоялния си електорален кръг от симпатизанти.

ДПС се открояват като третият участник, който ще има сигурно представителство в Европейския парламент. Подкрепа за Движението за евровота заявяват 5.1% от общия брой избиратели, или между 10 и 13 на сто от гласувалите. Предвид способността му за силна електорална мобилизация, по-ниска избирателна активност може да им позволи да скъсят съществено дистанцията с водещите ГЕРБ и БСП и така да пледират за връщане във властта през парадния вход.

Скандалите в Обединените патриоти сриват електоралната им подкрепа с изключително бързи темпове. Дори все още формално обединени, те мобилизират едва една трета от бившите си избиратели.

Антиевропейските настроения на значителна част от потенциалните им симпатизанти допълнително ги демотивират и така електоралния им ресурс пада до 2.9% от общия брой избиратели в страната. При сега заявената избирателна активност от около 48%, това е равностойно на около 5.5 – 6 на сто от гласуващите, което ги поставя на границата на бариерата, необходима за излъчване на евродепутат.

На същата граница, но с положителен електорален тренд е коалицията „Демократична България“. Подкрепа за обединението заявяват 2.7% от общия брой избиратели, или около 5.5 – 5.8 % от готовите да гласуват в евроизборите.

Нагласи по значими за обществото теми: образование

От началото на тази година към проследяването на традиционните тенденции на доверие към институции, политици и партии,

Най-голяма част от българите (35%) смятат, че децата се учат най-вече от личното поведение и пример. Което обаче означава от примера на учители, но и на родители, роднини, публични личности. 28% са на мнение, че не толкова училището, колкото широката социална среда – социалните отношения, ценностите, моделите на успех в обществото са онези, които възпитават и които могат да подкрепят, или напротив, да действат в разрез с усилията на училището. Което пък отваря големия дебат за справедливостта, морала и меритокрацията в обществото ни. Според 27% дисциплината е тази, която възпитава и когато учителите не знаят как да я постигнат това намалява резултата от техните усилия. 8% отдават водеща роля на книгите, филмите изкуството.

Характеристики на проучването: Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите нагласи на българските граждани на агенция Алфа Рисърч. Представените данни са от проведеното в периода 14 – 19 декември 2018г. национално-представително проучване сред извадка от 1027 пълнолетни граждани.