Алфред Хичкок, който се страхува от собствените си филми

„Представи си филм, в който двама души седят и говорят баналности. Никой не знае, че в стаята има бомба. Тя избухва, всички са изненадани, но след 10-15 секунди пак трябва да се бориш за вниманието на зрителя. Сега си представи, че зрителят вижда бомбата и знае кога ще избухне. „Погледни под масата, бе, глупак” – иска да извика. На този фон дори баналният диалог на екрана изглежда по-значим. И можеш да държиш вниманието не 10-15 секунди, а минути”.

Така Алфред Хичкок обяснява принципите на съспенса. Но какво, като ни манипулира – не можем да устоим на развинтеното му и пълно с черен хумор въображение.

За 50 години в киното той сътвори над 50 филма, има много „Оскар”-и, но нито един за режисура. „Винаги шафер, никога жених” – шегува се. Което е странно – Хичкок работи 40 години в Холивуд и публиката го боготвори. Иначе в живота изпитва ужас от полицаи, деца, високи места и провал на следващия филм. И от яйца във всички форми – от птичите, до човешките. Може би оттук и липсата на интерес към секса. Той е девственик на 26, когато се жени за Алма Ревил. От нея чува за женския цикъл и те правят съвсем малко секс – колкото да се сдобият с дъщеря, която Хичкок обожава, въпреки страха от деца.

Хичкок е роден на 13 август 1899 в Лондон – оттук идва и интересът му към числото 13. Родителите му държат зеленчуков магазин и бакалия. Той е дебеличко момче, което обича мама и се страхува от татко. На пет, след някаква беля, баща му пише бележка и го праща в участъка. Кварталният я прочита и го затваря в истинска килия. Страхът от полицията му остава за цял живот и ражда един от основните мотиви във филмите му – невинен човек е преследван по грешка.

Алфред е самотно дете, чете много, обожава географски карти и разписания на влакове. Учи в йезуитски колеж, където усъвършенства изкуството на страха. Наказанието за нарушенията е бой с гумена палка, но отците наказват чак в края на деня. Така Хичкок разбира, че очакването е по-страшно от наказанието – похват, който също използва във филмите си.

След смъртта му, Доналд Спото го описва като страхлив, невеликодушен и жесток човек, неспособен на благодарност или похвала, без приятели. И е прав, ако се съди по гадните, понякога садистични шеги на Хичкок. Дали след снимките ще остави двамата актьори вързани заедно с белезници, дали ще изпрати два тона въглища на момиче, което има централно парно, дали ще подари за малкото жилище на свои сътрудници огромни мебели, дали ще слага пърдящи възглавнички по столовете на важните гости – Хичкок никога не спира. Може би така си връща за пренебрежението, което холивудският свят на красивите демонстрира към него, любителя на пържоли и деликатеси, висок 170 см, но с тегло 160 кг.

Хичкок е особено жесток към Типи Хедрен, която лансира като актриса. Той е обсебен от нея, контролира я и превръща живота ѝ в ад. Понякога в „Птиците” пуска истински птици и след снимките тя е цялата накълвана. А когато се противи, Алфред я предупреждава, че ще унищожи кариерата ѝ. И го прави, а междувременно праща за рождения ден на дъщеря ѝ, Мелани Грифит, кукла с образа на майка ѝ, лежаща в ковчег.

Да, Хичкок често е като дете-идиотче, скрито в голям идиот. Но също е интелигентен и магнетичен тип. „Хуморът и острият му ум предизвикват възхищение”, твърди Ингрид Бергман. А Марлене Дитрих добавя: „Той очарова, възхищава, винаги се контролира и омагьосва, без да прави никакви усилия за това. И в същото време е срамежлив човек”.

И твърде талантлив, да не забравяме. Толкова е талантлив, че не гледа собствените си филми: „Моите собствени филми ме плашат. Никога не ходя на премиерите и не разбирам как хората ги понасят”. Но с „Психо”, „Птиците”, „Север-Северозапад”, „Марни”, „Изнудване”, „Прозорец към двора” и много други Алфред Хичкок не просто твори история на киното, но и става емблема на тази история.

С възрастта се превръща в стар заядливец с кардиостимулатор и страх от смъртта, който лекува с много водка. Последният филм, „Семеен заговор”, великият Алфред Хичкок снима през 1976, а през 1980 умира, като казва на дъщеря си: „Чувствам, че светлината гасне. Отвъд най-после ще мога истински да си отспя”.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036………. .