Анализатор: Путин се отдалечава от успеха, времето не работи в полза на Русия

Снимка: Hollie Adams/ Bloomberg

Войната ще продължи още дълго време, тъй като руският президент Владимир Путин не може да постигне такъв успех, на какъвто се надяваше – да разгроми украинската армия, да не говорим за първоначалните цели да влезе в Киев, да смени властта и евентуално да неутрализира президента Зеленски. Това, което до момента Русия е постигнала, трудно може да бъде продадено за победа. Без такава победа Путин няма да спре войната. Това каза Пламен Димитров от Българско геополитическо дружество в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Според него руският президент ще се надява на по-добри успехи в бъдещи сражения, което означава, че войната ще продължи.

Анализаторът посочи, че Русия все още контролира един сериозен териториален актив – коридора между Донбас и Крим и два-три големи града. Той не очаква Украйна да се примири тези градове да бъдат откъснати от нея и няма мотив да спре съпротивата.

По думите му, „изходът, който може да бъде етикетиран като победа“ от страна на Путин, „изглежда затрупан под развалините на военните действия“. „Трудно е да се види какъв друг изход може да има за Русия от тази война. Другият изход изглежда е тя да бъде разгромена и войските ѝ да бъдат изтласкани от територията на Украйна. И това не ми се вижда да се случи в скоро време. Няма изход към мира в този момент“, коментира Димитров.

Що се отнася до гласуваната от САЩ военна помощ за Украйна в размер на около 40 млрд. долара, анализаторът смята, че тя ще доведе до укрепване на украинската отбрана, но е „малко вероятно руската армия изведнъж да рухне под напора на непрекъснато пристигащите помощи за Украйна“. Експертът отбеляза, че тези съвременни машини изискват и време за обучение на военните да работят с тях и това не може да стане от днес за утре.

„Времето не работи в полза на Русия. От чисто военна гледна точка работи за Украйна“, смята анализаторат.

По темата за договорените доставки на втечнен газ от САЩ за България след срещите на българския премиер с вицепрезидента Камала Харис и държавния секретар Антъни Блинкен Димитров каза, че са нужни подробности, за да се коментира, но добави, че спирането на руския газ само за две държави в Европа означава, че „фокусът на западната солидарност трябва да се насочи към тези две държави“.

Той обясни, че за разлика от България Полша е запълнила почти на 100% газовите си хранилища. До края на годината трябва да заработи и един доста голям газопровод от Норвегия през Дания и Балтийско море до полските пристанища.

„И понеже България е много малък потребител на газ – малко над 3 млрд. куб. метра газ годишно, то никак не е невъзможно тези 3 милиарда (или по-скоро 2 милиарда, защото 1 милиард ще идва от Азербайджан), да бъдат осигурени с доставки на втечнен газ. България може да бъде нещо като витрина за западния успех, че може да се справи и без руски газ в очертаващата се криза, в която руските енергийни ресурси очевидно стават токсични“, е мнението на анализатора. Той смята, че са възможни координирани действия на американците с Гърция и евентуално с Турция, където може да се разтовари втечнен газ.

Димитров е категоричен, че петролно ембарго от страна на ЕС ще има, припомнявайки, че в момента се договарят какви ще бъдат условията и какви изключения за отделните държави ще бъдат направени. „ЕК е направила предложението и тя се стреми да координира преговорите и дори да ги води с държавите, които не са съгласни с незабавното прилагане“.

„Различните държави в ЕС са в различна ситуация спрямо доставките на руски петрол. Тези, които имат пристанища – Западна, Северна, Южна Европа, нямат проблем, защото петролът е глобално търгувана стока и може да дойде отвсякъде. Проблемът е единствено с тези три-четири държави в Централна Европа, които се снабдяват с петрол предимно чрез тръбопровода „Дружба“, построен много отдавна, в съветско време. Те действително се нуждаят от известно време, за да си организират доставките от най-близките пристанища и оттам вече с цистерни, с нови тръбопроводи да си решат въпроса“, поясни анализаторът.

Как ще преработва рафинерията в България друг петрол освен руски? С колко може да се увеличи цената на бензина? Трябва ли да се въведат на ниво Европейски съюз мита за вноса на руски петрол?  Какво би могло да означава евентуалното отстраняване на ФСБ (Федерална служба за сигурност на Руската федерация) от войната в Украйна?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.

https://www.investor.bg/