В края на миналия век една американска студентка по езикознание в елитния университет Йейл се влюбва в гласовете на славянски хор, който изпълнява българска народна музика. Този момент е сред първите, които събуждат любопитството на Анджела Родел към българската култура.
Години по-късно тя вече живее в България, говори, пее и превежда от български. Толкова добре, че във вторник стана носител на награда „Букър“ заедно с писателя Георги Господинов, чийто роман „Времеубежище“ преведе на английски.
„Това, което обичам у българите, както и в българската литература, е, че те просто са разказвачи на истории. Българите обичат да разказват“, казва тя пред сайта на „Букър“ след получаването на наградата.
Родел е родена в щата Уисконсин, където живее до 5-годишна възраст. След това семейството се премества в Минесота. Обича историите от малка, а като тийнейджърка се захласва по руската литература. „Бях тийнейджърка депресарка, обичах Достоевски, виждах нещо различно в руската класическа литература, така че си казах, че руският е точно за мен“, казва тя пред Капитал.
По-късно обаче, след като посещава България, се увлича по местния фолклор и култура. За пръв път тя пристига в страната в средата на 90-те по време на тежката финансова криза, а по-късно в началото на 2000-те години се премества за постоянно. С помощта на стипендия „Фулбрайт“ Родел учи български език и фолклор в Софийския университет.
Освен Господинов тя е превеждала автори като Милен Русков, Георги Тенев, Захари Карабашлиев и Ангел Игов. Едно от основните причини българските автори да предизвикват интереса ѝ е, че според нея те са по-склонни да експериментират, отколкото писателите в страни с установен литературен канон, който създава определени жанрови очаквания.
„В Америка има все повече критики, че покрай влиянието на програмите за творческо писане излизат книги по калъп, с много тесни жанрови изисквания, а дори и при по-високата литература има един тип атмосфера, един начин на изказ“, добавя тя пред „Капитал“. „На този фон книги като „Естествен роман“ на Господинов или „9 зайци“ на Виргиния Захариева ми се струват толкова авангардни и експериментални като структура, с тази смесица между роман и мемоар.“
Това е много голямо удоволствие, един творчески момент, когато вече си влязъл в гласа на книгата
Пред списание Култура Родел казва, че избира книгите, които иска да превежда, по усет. „Прочитам книгата първо и веднага имам някакво усещане дали ми говори нещо. Усещам гласът как трябва да бъде на английски“, добавя тя.
„В един момент книгата тръгва от само себе си. Това е много голямо удоволствие, един творчески момент, когато вече си влязъл в гласа на книгата и просто слушаш и записваш“.
Родел не е сигурна как съвременните технологии ще се отразят на преводаческата професия. Става дума за платформи за автоматичен превод като Дийп Ел (DeepL) или софтуера Чат Джи Пи Ти (ChatGPT). Те по нейни думи може да спестят на преводача търсенето на конкретни думи в множество речници, но може също да доведат до това читателите да подценяват повече ролята на преводача.
От 2015 г. насам Родел е изпълнителен директор на българско-американската комисия на „Фулбрайт“, а през през последните 10 години преподава превод в Софийския университет.
Участвала е и като актриса във филмите „Козелът“ и „Буферна зона“ на Георги Дюлгеров, както и в българската етнорок група „Гологан“.
Нейният превод на „Физика на тъгата“ на Господинов спечели награда „Перото“ на Националния център за книгата за 2015 г., награда от Американската асоциация на преподавателите по славянски и източноевропейски езици през 2016 г. и беше номинирана за трите най-престижни награди за превод в САЩ.
