Анжел Вагенщайн: Защо няма да изпием по чаша за празника /Писмо до Корнелия Нинова/

Уважаема др. Нинова,
Благодаря за поканата Ви да изпием чаша вино по случай великия празник на Духовността. Но все си мисля, че тази чаша трябваше да бъде изпита поне един месец преди конгреса на БСП.

[ad id=“225664″]

Ако помните, бях Ви помолил да поемете инициативата и да свикате по Ваш избор една група дейци на културата, медиите и изкуствата. Трябваше, според мен, да се опитаме съвместно да определим някои проблеми и механизми, чрез които да не се допуска задълбочаване на духовната вътрешнопартийна криза, която постепенно превръща един светъл идеал, владял надеждите и сърцата на най-просветената част от Човечеството, в обикновена и нерядко малограмотна махленска битка за власт и облаги. Партията ни, плът от плътта на народа, все повече се задушава от нарастващата му бездуховност, българската младеж е определена от престижни европейски изследователски институти за най-неграмотната в Европейския съюз. Държавни и частни училища и университети бълват кадри за чужбина, учебници и телевизионни програми формират едно ново опростачено поколение с напълно объркана ценностна система от знания и цели. Въпреки това немалко всеотдайни учени и учители, музейни уредници, читалищни и медийни, театрални и кинодейци полагат честни усилия да не допуснат окончателното ни потъване в тресавищата на чалгата и безграмотността. Но случайно ли е, че все по-малко и по-малко са значителните представители на интелигенцията ни – самотни воини на Духовността, които минават по улица „Позитано“, те не изпитват потребност да почукат на нечия служебна врата на този адрес.

[ad id=“225664″]

Връхна точка на драмата беше финалният акорд на току-що отминалия конгрес – когато самотен глас, след приключване на гласуването, обяви, че за Националния съвет на БСП не е избран НИТО ЕДИН деец на културата. Тогава панически, с вдигане на ръка и необмислено, бяха избрани двама души, иначе напълно достойни социалисти. Но в бързината бе допусната и една голяма не само процесуална, но и политическа грешка. Но не за нея сега става дума, а за високомерно пренебрегване, дори без обсъждане, на направеното още преди години предложение в Националния съвет да има квота за дейци на изкуствата и медиите, подобна на квотите за млади социалисти или някъде по света квоти за жени и отхвърляни малцинствени групи.

А опитът Ви, скъпа другарко Нинова, да компенсирате конгресния гаф с едно заслужено място до Вашето дясно коляно в Изпълнителното бюро, по никакъв начин не решава болезнения проблем за мястото на творческата интелигенция като една от важните носещи колони на нашия велик исторически идеал – духовен фактор, който твърде често е предшествал и дори предопределял важни политически проекти далеч преди времето, когато оня прословут призрак е забродил из Европа! Високо ценя Ламбо, считам го за скъп свой приятел и колега, но Вашата идея ми намирисва на набързо скалъпен популизъм, който бих искал да е чужд на нашите практики!

[ad id=“225664″]

Благодаря и на господин президента Плевнелиев за поканата да участвам в отбелязването на великия ден на Светите братя Кирил и Методий в резиденция Бояна, но при сегашното състояние на нашата духовност мисля, че ще се задавя още при първата лицемерна глътка вино. Достатъчно е да си помисля за закритите училища, закъсалите читалища, агресивната малограмотност или за данъка върху литературните издания и учебници, равен на данъка за вносно свинско бонфиле. По същата причина Ви благодаря за поканата, другарко Нинова, но засега предпочитам домашното вино с приятели!

С искрено уважение Анжел ВАГЕНЩАЙН

Източник: Дума