Анимация и демокрация

Анимация и Демокрация

Детско анимационно филмче. Аниматорът показва нещо, което с голямо приближение може да се нарече трибуна, сцена или нещо друго. На това нещо е нашият герой – Криси.
Криси е квадратно човече с раничка на гърба. До него е неговият приятел – куче, което може да приема всякакви причудливи форми.
Нашият герой говори разпалено пред човекообразни същества.
Половината от тях викат „ Браво! Браво! Браво!”
Другата половина, със същия ентусиазъм викат : ” У –У – У!!! „

По нататък със средствата на анимацията следва самата реч.

– Когато бях бебе се изаках на едно листо. Без да искам паднах на листото и се оплесках.

Аниматорът дава пухкаво бебе, което плаче и размахва безпомощно крачета и ръчички. Кой знае защо листото избухва и хаоса става пълен.

– Молех за помощ . Покрай мен минаваха птици, животни и дори хора. Никой не се спираше да ми помогне.
От тогава се зарекох, че ще помагам на всекиго, навсякъде и по всяко време.

И наистина в следващите филмчета с този герой той помага на най – различни същества. Навсякъде по света и дори на други планети. Досущ като американците. Само дето не става ясно, тези на които помага, доволни ли са или не. Не става ясно и дали им става по – добре или напротив.

Какъв естествен порив! Какво себеотрицание! Какво велико благородство!

Публиката скандираше „Браво” – едната половина и „ У –У – У, Долу! „ – другата половина

Филмчето не беше българско. Не може да се подозира, че разкрива българската демократическа действителност.

От друга страна, като се замисли човек , тя Демокрацията идва все от едно и също място. Благодетелят е един. И технологията е горе долу една и съща.
Най напред се забърква средата, ако ме разбирате какво искам да кажа. Онова миризливо нещо върху листото от филмчето, което после избухва. За тази цел Благодетелят намира експерти. Платени, разбира се. Зад тях има фондове с пари.

След това Благодетелят плаща на други експерти да бутнат главния герой в подготвената среда. Тези експерти може и да са други, а може и да са тези, които са създали средата. Само че това вече е друг проект. За него също се дават пари.
До тук не свършва спектакълът Следва създаване на мрежа от експерти и техните неправителствени организации. Те трябва да заработят пари и да убедят публиката , че героят трябва да бъде измъкнат. Това просто означава, че героят трябва да бъде заменен с друг .
Пазарът на проектите върви успешно. Потоците на парите вървят от Благодетеля към експертите.
Продуктът във вид на анализи, препоръки и съвети, пробиви във институциите, организиране на протести и т. н. разбира се трябва да удовлетворява Благодетеля. Как иначе, нали той плаща!

И така анимацията продължава.
До кога?
Докато инфантилната публика порасне.
Докато не разбере за какво става въпрос – за демокрация ли, за пазар на проекти ли ?
За демокрация ли, за преход ли, или за пари?
За преход към какво точно?

Август 2014
Стара Загора       Антон Кавалджиев