Антикризисните мерки влизат в парламента. Но ще минат ли?

Основната зала в парламента по време на почивка. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Спешен пакет от антикризисни мерки, с който да се намалят негативните последствия от увеличаващите се цени на горивата и енергоносителите върху хората и бизнеса, предлага Министерският съвет с промените в Закона за държавния бюджет за 2022 г., които влизат на първо четене в пленарна зала на Народното събрание днес. Мерките трябва да противодействат и на нарастващия инфлационен натиск. 

Че ще има актуализация на най-важния финансов закон на държавата беше предвидено от коалиционните партньори още с приемането на държавния бюджет, който за пръв път от години беше окончателно одобрен в края на февруари, вместо традиционно през декември предишната година, припомня БТА.  

След обявеното от лидера на „Има такъв народ“ Слави Трифонов оттегляне от коалицията обачеосновният въпрос в политическото пространство през последните дни е дали ще има достатъчно депутати, които да подкрепят промените. 

В мотивите, с които ги предлагат, от Министерството на финансите посочват основно променените икономически перспективи и шоковете за енергийните пазари след избухването на военния конфликт в Украйна. Европейският съюз и в частност България се сблъскват със значителен скок на цените както на петрола, природния газ и електрическата енергия, така и на основни хранителни продукти, породен от нарасналото търсене в европейски и световен мащаб, отбелязват от ведомството.

От друга страна, тези шокове доведоха и до допълнително ускоряване на инфлацията при голяма част от стоките, което застрашава хората с ниски доходи и може да увеличи значително тези с доходи под линията на бедност, предупреждават от МФ.

Антикризисните мерки предвиждат засилване на държавната подкрепа в две основни направления – мерки за подкрепа на бизнеса и пакет от социални мерки.

Предвидени са различни по характер инструменти и механизми на подкрепа, в т.ч. увеличение на размера на данъчното облекчение за деца, въвеждане на нулева ставка на ДДС за доставката на хляб за срок от една година, компенсация за физическите лица, крайни потребители на горива, освобождаване от акциз на електрическата енергия и природния газ, намаляване на ставката на ДДС за доставките на природен газ и на централно отопление, намаляване на размера на законната лихва при забава при физическите и юридическите лица.

С поскъпването на стоките от първа необходимост е мотивирано значително по-високо увеличение на пенсиите от планираното с първоначалните разчети. 

Макроикономическата прогноза за 2022 г. е основана на допускането, че високата несигурност ще се запази през цялата година, като се очакват нарушения в международната търговия, повлияни от ограничения износ на стоки от региона на конфликта в Украйна, които допълнително ще влошат проблемите по веригите на доставки. В Европейския съюз ще се проявят преки ефекти, породени от по-нисък износ към Руската федерация и Украйна, и косвени, поради затруднения във вноса, които ще се отразят отрицателно на производствения процес в Съюза. В допълнение, пониженото доверие на бизнеса и увеличената несигурност сред инвеститорите ще се отразят в цените на активите, ще ограничат финансовите потоци и инвестиционната дейност. Очаква се икономическият растеж в ЕС и света да се забави съответно до 2,7 и 3,2 на сто през 2022 г., изтъкват от финансовото министерство.

В представената прогноза е направено допускане, че в резултат от военните действия в Украйна, в България ще останат над 100 000 бежанци, чиито месечни разходи ще са съпоставими със средните разходи за страната. Запазват се очакванията, че евентуални нови вълни на коронавирус ще пораждат само временни ограничителни мерки без съществено отрицателно въздействие върху икономическата активност. 

Очаква се през 2022 г. реалният растеж на БВП на България да е 2,9 на сто – понижение спрямо прогнозата, с която бе приет Законът за държавния бюджет за 2022 г. В същото време очакванията за растежа са леко повишени спрямо пролетната прогноза поради отчетеното добро представяне на икономиката през първото тримесечие. Според експресните оценки на Националния статистически институт БВП е нараснал с 4,5 на сто (сезонно изгладени данни) през първото тримесечие спрямо същия период на 2021 г. 

За 2022 г. се очаква броят на заетите да отбележи ръст от 1,7 на сто, което ще бъде обусловено от икономическия ръст, но също и от потока украински бежанци към страната, като част от тях се очаква да се включат на българския пазар на труда. Безработицата се предвижда да се понижи до 4,5 на сто през 2022 г. 

Очаква се инфлацията в края на 2022 г. да достигне 11,6 на сто, като водещ „принос“ за това ще имат храните, чието поскъпване ще се ускори до 23,9 на сто на годишна база през декември. Цените на услугите ще се повишат с 9,8 на сто в края на 2022 г., а на неенергийните нехранителни стоки – със 7,1 на сто, а при транспортните горива се очаква забавяне на темпа до 13,9 на сто в края на годината. 

Със законопроекта е предложено увеличение на максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2022 г., от 7,3 млрд. лв. на 10,3 млрд. лв., като допълнително набраните средства ще послужат за префинансиране по падежиращия държавен дълг в началото на следващата година. Максималният размер на държавния дълг към края на 2022 г. е увеличен съответно от 35,5 млрд. лв. на 38,5 млрд. лв. или 25,6 на сто от прогнозния БВП за 2022 г. Според МФ страната ни остава с третия най-нисък дълг в ЕС (след Естония с 18,1 на сто и Люксембург с 24,4 на сто). 

Мерки на данъчната политика, залегнали в антикризисния пакет:

– Освобождаване от акциз на електрическата енергия, втечнения нефтен газ и природния газ, като мярката ще бъде реализирана чрез изготвяне на нотификация до Европейската комисия и промени в Закона за акцизите и данъчните складове. Бюджетният ефект за 2022 г. е със 159 млн. лв. по-малко приходи от акцизи.

– За срок от една година се предвижда прилагането на намалена ставка на ДДС от 9 на сто за доставки на централно отопление и природен газ. Планира се мярката да се прилага от 1 юли и тя ще струва на бюджета съответно 15 млн. лв. и 50 млн. лв. 

– Въвеждане на нулева ставка на ДДС за доставка на хляб за една година от 1 юли. Бюджетният ефект за 2022 г. е загуба в размер на 60,9 млн. лв.  

– Премахване прилагането на намалената ставка на ДДС за бира и вино, като част от ресторантьорски и кетъринг услуги, което беше временна мярка, свързана с пандемията. Предвижда се за тези доставки да се прилага отново стандартната ставка на ДДС в размер на 20 на сто. Така се очакват с 9,8 млн. лв. повече приходи от ДДС за 2022 г.

– Намаляване на размера на законната лихва от ОЛП+10 на сто на ОЛП+8 на сто. Предвижда се да се прилага от 1 юли, а бюджетът ще загуби 13 млн. лева за тази година. 

– Увеличаване размера на данъчните облекчения за деца: за едно ненавършило пълнолетие дете – от 4500 лв. на 6000 лв. годишно, за две деца – от 9000 лв. на 12 000 лв., за три и повече – от 13 500 на 18 000 лв., и на данъчното облекчение на деца с увреждания (от 9000 лв. на 12 000 лв. годишно), както и въвеждане на възможност за авансово ползване за 2022 г. на двете данъчни облекчения. Мярката се предвижда да се прилага от 1 януари 2022 г. Тя ще струва на бюджета 230 млн. лева за тази година. 

– Увеличаване на акциза на цигари, тютюн за пушене, пури и пурети, нагреваеми тютюневи изделия и наргилета, както и въвеждане на акцизна ставка за течностите в електронните цигари. Мярката има за цел да осигури минимално, поетапно и балансирано увеличаване на акцизните ставки за четири последователни години.

 – Всички пенсии за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г., се повишават с 10 на сто, считано от 1 юли. Изплащаните на пенсионерите с пенсия за трудова дейност към 30 юни допълнителни суми (т.нар. КОВИД-19 добавка) и индивидуални компенсаторни суми, се включват в размера на получаваната от тях пенсия след прилагане на осъвременяването с 10 на сто. 

– Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 370 лв. на 467 лв.(ръст от 26,2 на сто).

– Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се увеличава от 1500 лв. на 2000 лв.(увеличение от 33,3 на сто), а от началото на октомври максималният размер на получаваните една или повече пенсии се увеличава допълнително на 3400 лева.

– Размерът на социалната пенсия за старост и обвързаните с нея размери на пенсиите, несвързани с трудова дейност, както и добавки, се увеличава от 170 лв. на 247 лв. (45,3 на сто) от 1 юли.

Втората стъпка е за подобряване на адекватността на пенсиите и е предвидено да се приложи от началото на октомври 2022 г. Тя се отнася към всички пенсии за трудова дейност и има за цел да преодолее изоставането на пенсиите, отпуснати по-назад във времето, от пенсиите, отпуснати в по-близък до днешния момент.

Средната пенсия на един пенсионер, включително и от Учителския пенсионен фонд, се очаква да нарасне до 666 лв. през юли 2022 г., което е ръст от 23,2 на сто спрямо нивото ѝ през юни 2022 г. без отчитане на допълнителните суми, изплащани към пенсиите, и с 9,4 на сто при отчитане на допълнителните суми. През октомври 2022 г. средната пенсия на един пенсионер, вкл. и от Учителския пенсионен фонд, се очаква да достигне 718 лв. или да нарасне със 7,8 на сто спрямо юли 2022 г. Очаква се в резултат на преизчислението през октомври около 717 700 пенсии да бъдат увеличени. Така от около 48 на сто преди промените, през октомври 60 на сто от пенсиите за трудова дейност ще се изплащат в действителен размер.

– Компенсиране на крайни потребители на горива – физически лица, които ползват за собствени нужди бензин и газьол (дизел), без добавки втечнен нефтен газ (LPG или пропан-бутан) и природен газ (метан). Предвижда се компенсацията да е с 0,25 лв./литър. Мярката ще се прилага за периода от 1 юли до 31 декември 2022 г. и ще струва 150 млн. лв. на бюджета.

Предвидени са допълнителни средства за подпомагане на уязвимите сектори в селското стопанство след агресията на Русия срещу Украйна и по съществуващите държавни помощи за хуманно отношение към свине и птици – общо 168,7 млн. лв.

За гарантиране на енергийната сигурност на страната Министерството на енергетиката иска използване на заемен ресурс с държавна гаранция за две дружества в общ размер на 532 млн. евро. За „Булгаргаз“ ЕАД е в размер на 150 млн. евро и е във връзка с преустановените доставки на природен газ от основния доставчик на дружеството и спешно осигуряване на алтернативни доставки.

Финансирането за „Булгартрансгаз“ ЕАД е за 382 млн. евро по три проекта, два от които са: разширение на капацитета на газохранилището в Чирен – 207 586 411 евро, и газовата връзка България-Сърбия за 49 071 661 евро.

Финансовото министерство оценява икономиите от отпадналите мерки и плащания, свързани с пандемията, на 141,7 млн. лв.

https://www.investor.bg/