Антон Андонов: Отстояваме нормалния национализъм. Станахме по-мъдри и съответно по-полезни

Разговаряме с Антон Андонов за нормалния патриотизъм, за политическото помъдряване, за принципите, които могат и трябва да се отстояват и в местната, и в националната власт

Антон Андонов е член на ИК на ВМРО-БНД и общински съветник от ВМРО в Общински съвет-Стара Загора. Роден е през 1974 година в Стара Загора. Завъшва история във Великотърновския университет и магистратура по политология. Женен. Има син Дамян, който тази година ще бъде първокласник, а любопитен факт е, че и двамата са родени на 7 април.

Свирил е в хеви метъл банда като барабанист. Според него тази е музиката на неговото време, формирала хората на бунта и на прогреса. И до днес събралите се тогава в името на тази музика младежи, остават същите – работещи с жар, на база ценности и в името на ценности. И сега, понякога свири с приятели, но все по-рядко, а в тази година на пандемия най-много му липсват концертите на любими световни групи, които не пропуска, когато са в, или близо до България.
– Г-н Андонов, откога сте във ВМРО?

– От 1995 г. Станах член на ВМРО като студент. Винаги съм бил националист и като много млад, преди казармата, участвах в някои неформални групи.

 

В университета направихме стачка с искане на оставката на тогавашния ректор и затворихме университета за седмица, защото ректорът бе подписал договор за сътрудничество със Скопския университет на т.н. македонски език. Бяхме затворили и пътя София-Варна. Бяха луди години, но и години на доизграждане на ценностна система и принципи.
– Вие сте член на ИК на ВМРО и общински съветник в Стара Загора. Защо ВМРО реши да се яви самостоятелно на избори? Кои са важните за Вас политики, отстоявани на национално и местно ниво?
– Изтеклите години изведоха на политическата сцена и друг тип патриотични партии, нямаше как да не отчетем вота на хората. Мисля, че с течение на времето ВМРО успя да наложи нормалния партиотизъм, който носи в себе си и към който се стреми като политическа практика. Смятаме, че българите днес оценяват положително именно този нормален патриотизъм и това ни даде както повод, така и право, да поискаме одобрението им самостоятелно. Още повече, че властта за ВМРО никога не е била самоцел. Дори имаше период, в който водихме в организацията много емоционални спорове дали работата ни да не остане предимно просветна и културна, каквато водим и сега, или да рискуваме и да се опитаме да реализираме на практика някои от схващанията и политиките си. В последна сметка решението бе да „скочим в кереча“. Считам, че беше вярното решение, защото ВМРО и на национално, и на местно ниво постигна налагане на свои базови ценности.
Най-важната бе да поставим в центъра на политиките българското семейство, осигурявайки на тази основа на обществото ни и на българщината, по-голяма възможност чрез данъчни преференции и подкрепа, да съществува, да създава деца, които могат да получат добро образование и квалификация, и да останат да работят в и за България.
Като военен министър и вицепремиер Красимир Каракачанов след 30 години безхаберие в българската армия, постигна връщането на авторитета й, осъвременяване на въоръжението й, превръщането й в привлекателна кариера за патриотите.

И разбира се, успяхме да покажем на нашите съседи, а и на света, че няма да разрешим някой да се промъкне сред цивилизованите държави на гърба на антибългаризма и крадейки история. Защото кражбата на история е и кражба от бъдещето, а не някакво днес несъществено минало, както ни обясняват някои. Ами ако е несъществено – да го обяснят на другата страна…

На местно ниво – в Общински съвет-Стара Загора, също срещнахме разбиране и подкрепа. Бяха реализирани програмите на ВМРО за общинско финансово подпомагане на инвитропроцедури за семейства, както и финансово подпомагане за раждане на дете в образовани семейства – минимум средно образование на партньорите и по-високи ставки за по-високо образование. Насърчаването на качествената раждаемост е основата за бъдеще на нацията ни. Разбира се и други наши идеи, например преименуването на български език (от турско-арабски) на местности в региона и др.
– Какво включва „нормалният патриотизъм“ за разлика, например от патриотарството?
На първо място мъдрост. Да, станахме по-мъдри. Струва ми се, заедно с останалите напредничави българи израснахме до идеята, че любовта към България и българите е истинска и действена, само ако съзнаваш, че има една червена линия на баланс, която не бива да се пресича. Че нещата не стават с хепънинг и хвърляне на яйца, а с реална работа. С много, много реална работа. Защото „България над всичко“ не се постига с лични амбиции, сметки и егоизъм.
– С какво бихте искали да завършим този разговор?
С две фрази на големия български офицер, военен педагог и автор на редица съчинения полк. Борис Дрангов (1872–1917): „Животът не се мери по дължина, а по съдържание“ – и: „Две смърти няма, без една не може“.
Със съзнанието за тези две истини, според мен може да се работи отдадено, сериозно и да се направи много за България.