Антон Кавалджиев: Красивата част на живота

Красивата част на живота настава,

когато във къщата внуците щъкат.

Баба болестите свои забравя,

макар че сутрин ставите щракат.

Дядо от стая във стая куцука.

Баба от кухнята нещо гълчи.

Детето до него песничка гука,

В ръчичката мечът-играчка стърчи.

Дядо до своя стол с труд се добира.

Краката опъва. Ръцете отпуска на плоските дръжки.

На малкото столче детето присяда и казва:

„ Хайде, дядо, да говорим по мъжки.”

А дядо се смее щастливо.

Плещите свои във него съзира.

За другите двама се сеща,

макар че в момента ги няма.

Те всички по пътя си ще тръгнат.

Дядо и баба до време ще помнят.

Дано обаче, безметежно достигнат

Красивата част на живота.

Септември 2012

Стара Загора