Случаят може да се сведе до едно изречение: един известен украинец сбърка, извини се, подаде оставка, приеха му я, войната си продължи.
Нямаше да е важно, ако в историята с ракетния удар по Днипро и съветника Олексий Арестович не се намесваха три други фактора: вътрешен украински разкол в разгара на войната, ефектът от руската пропаганда и един основен въпрос: след като е приета оставката на Арестович, кой друг би могъл да го замести? Кой би могъл да е говорител на Киев на чист руски език?
Олексий Арестович е третата по популярност политическа фигура в Украйна. Преди него са само президентът Володимир Зеленски и командирът на украинските въоръжени сили ген. Валерий Залужни. Своята известност той дължи на всекидневни дълги интервюта, в които обяснява войната и света на разбираем език.
„В първите месеци на войната, когато [много украинци] буквално бяха напът да си загубят разсъдъка, неговият глас, увереност и флегматично спокойствие опазиха от самоубийство много хора“ казва за него популярният украински блогър Дмитрий Гордон. Ако е прав, може би не е толкова чудно, че няколко думи на Арестович успяха да засенчат самата война.
Ето историята подред.
В събота, 14 януари, руската армия нанесе удар по Днипро, който разруши цял вход на многоетажен блок. Към сряда вечерта броят на жертвите нарасна до 45 души. 19 са в неизвестност, 10 са в тежко състояние.
Ако сред изчезналите в Днипро не се открият живи хора, градът ще се окаже втори след Мариупол по брой загинали в една единствена руска атака.
Ударът по Днипро е част от войната, започната по заповед на руския президент Владимир Путин на 24 февруари 2022 г.
След 10 октомври 2022 Русия съобщи, че започва да унищожава енергийната инфраструктура на Украйна, а Путин практически каза, че завземането на чужди територии е цел на войната.
Пропагандните канали на Кремъл открито приветстват унищожението на украински цивилни и тормоза над тях, но почти винаги го представят като дело на самата Украйна.
Вечерта след удара по Днипро съветникът на украинската президентска администрация Олексий Арестович каза, че ракетата, ударила жилищния блок в Днипро, е била Х-22. Тази ракета има две основни характеристики – първо, че е неточна, и второ, че Украйна няма оръжие, с което да я свали.
Минути по-късно Арестович уточни, че Украйна „е свалила [тази ракета] и тя е паднала върху входа“. Това съобщение бързо се оказа двойно невярно – Украйна не е сваляла руската ракета, а и не би могла да го направи.
Арестович каза още, че в този ден по цяла Украйна са били изстреляни общо 35 ракети и добави, че от октомври досега руската армия е извършвала нападения с намаляваща интензивност – първо с по 100 удара дневно, а после с все по-малко. Заключението му беше такова: „Хилавичко нападение (Налет жиденький). (…) Много им е кофти [на руснаците] положението с ракетите“.
Минути след това интервю Арестович беше коментиран с възмущение от много украинци и с радост от руските пропагандисти.
Прокремълските медии и канали в социалните мрежи казаха, че собствените им тези са били „най-после“ потвърдени от „представител на украинския режим“.
Става дума за твърденията на Москва, че именно украинските власти избиват собственото си население. В конкретния случай те говореха за ракетата по Днипро, без да я наричат руска, а за сриването на жилищната сграда – като резултат от украински действия срещу ракетата.
Украйна следи руската пропаганда в интернет и по преразкази на украински медии. Грешката на Арестович и начинът, по който Русия се възползва от нея, доведоха до вътрешен разкол в украинското общество, който не беше очакван и който от началото на войната не беше проявяван, коментираха журналисти и политолози в телевизиите Current Time и Дождь („Дъжд“).
Първите обвинения от страна на Украйна бяха две:
Два дни по-късно към тези обвинения се добави трето:
За половин уикенд възмущението в социалните мрежи еволюира до обвинения, че Арестович е агент на руските служби.
Депутати писаха на президента Зеленски да уволни съветника в своята администрация, а някои – начело с Олексий Гончаренко (днес независим, по-рано – от партията на бившия президент Петро Порошенко) – поискаха Арестович да бъде разследван за държавна измяна.
Кметът на Днипро Борис Филатов нарече президентския съветник „самовлюбено добиче“ с „уста като помийна яма“. Тези думи бяха от най-цензурните, с които политически фигури и просто зрители определяха Арестович.
Според руския журналист Александър Мелман войната е период, който не допуска нюанси. Пред Радио Свобода Мелман каза, че дори Арестович да е бил прав, той не е трябвало да дава информация, от която да се възползва руската пропаганда.
Ден след интервюто си Арестович се извини за невярното си твърдение с преумора и с предоверяване на познат, бивш служител на противовъздушната отбрана. Познатият му е казал, че е бил в Днипро по време на удара и е чул с ушите си два взрива, първият от които е бил звук на противовъздушната отбрана. До този момент познатият не е бъркал в преценките си.
Още ден по-късно Арестович изтри поста си във Фейсбук. После се извини на близките на жертвите.
Във вторник той подаде оставка с изречението, че иска да даде пример за цивилизовано поведение. „Принципна грешка, значи оставка“, написа той. Часове по-късно оставката беше приета.
Формално Арестович има чин подполковник от армията и до началото на тази седмица беше нещатен съветник на президентската администрация. Той е бивш актьор и действащ психотерапевт, започнал преди години с оказване на психологическа помощ на военни.
Но по-точното е друго: Арестович изпълнява нестандартна роля и тя е по-важната от всички длъжности и чинове, казва бившият агент на КГБ Леонид Швец, който в края на Перестройката напуска съветските служби и се посвещава на тяхното разобличаване.
Нестандартното на Арестович е свързано именно с поста, който той напусна – хем е съветник на властта, хем няма реална власт, защото е нещатен служител. Затова и думите, които той изрича в дългите си всекидневни интервюта, могат да звучат едновременно като официални и като лично мнение.
Това е мисия, която му е поверена от самата президентска администрация, казва Швец пред Радио Свобода. Тя му дава свободата да говори в собствен стил. Но чрез него „се решава и проблемът с комуникацията на една страна, която хем воюва [с Русия], хем трябва да обясни на руски език“ какво става на фронта и в света.
Почти всички интервюта на Арестович са на руски език. Каналът „Фейгин лайв“, където са редовните му участия, има над 2 млн. абонати, без да броим аудиторията на двете най-популярни украински телевизии и поне един канал в ЮТюб, които също ги излъчват. „Завистта към този успех не е за пренебрегване“, казва журналистът Дмитрий Гордон.
В интервютата си Арестович изразява подкрепа за президента Зеленски и украинските въоръжени сили, повтаря, че ако има украински грешки, времето за тяхното анализиране ще дойде след войната, и апелира към единство пред руската агресия, за което сега казва, че е разклатено от руската пропаганда.
Той е изразявал хомофобски убеждения и е проявявал консервативни възгледи по основни въпроси, свързани с човешките права. В друга историческа епоха именно това, а не грешка в интервю би го лишило от много поддръжници. Но днешната епоха е тази на войната и само тя диктува оценките.
Лекоатлетът Тихомир Иванов от СКЛА Берое е Спортист на Стара Загора за 2024 година,…