Арх. Генчо Скордев.  Казанлъчанинът немски възпитаник, проектирал Халите в Стара Загора

Преди 88 години на 4 февруари са открити градските старозагорски хали. Строежът започва четири години преди това, през 1928 година, със средства на Градската община. Проектът е на архитектите Генчо Скордев, Петко Цветков и Елена Варакаджиева-Скордева и съдържа стилови елементи от италианския ренесанс.

Архитект Генчо Скордев  (1900 – 1986) е роден на 19 май 1900 г. в град Казанлък. През 1925 г. завършва Висше техническо училище със специалност архитектура в Дармщат, Германия. След завръщането си в България младият архитект открива свое архитектурно бюро със седалище в Казанлък. Започва да проектира и строи жилищни сгради, участва успешно в редица архитектурни конкурси.

През 1926 г., когато на връх „Св. Никола“ започва изграждането на Паметника за Възраждането и освобождението на българския народ, Комитетът по строителството на фундамента му възлага инвеститорския надзор на строежа. През този период ръководи в Казанлък и строежите на Механотехническото училище, военната фабрика, надстройката на читалище „Искра” и други.

След откриването на Паметника арх. Скордев открива архитектурно бюро в София. Съвместно с съпругата си, арх. Варакаджиева, участват в редица архитектурни конкурси. От 1930 до 1943 г. проектират и ръководят строителството на обществени постройки: общинските хали в Стара Загора, Пловдив, Сливен, Търговската палата в Бургас, телеграфо-пощенската палата в Бургас. Двамата продължават да печелят успешно архитектурни конкурси, сред които е този на минералните бани в село Баня, Карловско.

Сантиментът, който носи в себе си от строежа на Паметника на свободата, прави арх. Скордев един от най-активните членове на Българския туристически съюз. Той проектира и ръководи строителството на много високопланински туристически хижи: Дамяница, Белмекен, Мазалат и други. Съвместно с арх. Калчев проектира и строи метеорологичните станции на връх Мусала, Черни връх и връх Ботев.

През 1943 г. арх. Скордев е назначен за началник на Архитектурното отделение на Министерството на земеделието и горите. Започва нов период от архитектурната му дейност, посветен на строителство в българското село. По негови проекти се издигат много сгради в земеделските институти и опитни станции, горски постройки, земеделски училища и др. През 1950 г. създава първата проектантска организация в България за селско строителство „Земпроект“.

Арх. Скордев е сред основателите на Съюза на архитектите в България, в който е председател на секция „Селскостопански сгради“.

През 1959 г. става старши научен сътрудник в Института по градоустройство и архитектура при БАН като ръководител на секция Селскостопански сгради. Автор е на редица научно-популярни трудове и статии в областта на селскостопанското строителство. За цялата своя всеотдайна работа е награден с ордени, сред които е и „Св. св. Кирил и Методий” – II степен.

Арх. Скордев умира на 28 август 1986 г. в София.