А аз пък помня един друг социализъм…
Вървях по улиците с касетофон на рамо и слушах „Accept“ включително „Убий руснака“.
Когато веднъж ме „прибраха“ беше за половин или най-много час, проверка дали не е краден касетофона.
А той ли?
Беше купен от „Quelle“
Харманли.
[ad id=“263680″]
С долари от виетнамците, срещу които бонове от нашите тираджии и така…
„Стършел“ беше пълен с вицове за Тодор Живков, а можеше човек да кара такси или да има частна сладкарница, също заведение, или друг някакъв бизнес.
Комшията Али фланелки печаташе например.
И други не малко различни бизнеси имаха.
Пред очите ми дядо купи на внука си „Мерцедес“
От Пловдив – панаира го купи. Тридесет хиляди лева.
Дядото беше гледал животни.
В пловдивските села не те брояха за човек ако нямаш в банка няколко десетки хиляди лева – зеленчуци гледаха там.
Да, бил съм на опашки.
Най-големите опашки, на които съм чакал бяха за книги.
Вторник и четвъртък ги пускаха.
И не защото бяха в малки тиражи.
Отгърнете коя да е книга след 1975 година и вижте тиража.
Днес в такъв тираж не излизат дори учебниците…
[ad id=“255238″]
Това помня!
А нека ви кажа какво не помня…
Не помня просяци.
Не помня страх от ограбване (чистачка някоя може и да ти вземат, но за истински грабежи над хора говоря обаче)
Не помня бедност.
Не помня и неграмотност!
Това е, което не помня!
Христо Христов, фейсбук
