А имаше ли течове на изпита след 7 клас…

Увлечени в това да броим с колко точно камери записват преписвачите на матурата и кой е успял да си купи предварително отговорите, медиите сякаш пропуснахме една невралгична точка от българското образование – изпитите след седми клас. За това има ли пробойни там и как форматът на теста бе променен без обяснения, разказва Нина Никодимова.

Изпитите, с които се кандидатства в (елитна) гимназия, допреди няколко години бяха мощен генератор на скандали. Едва в последно време от тази позиция успя да ги измести матурата.

Нейното „изтичане“ обаче е предназначено основно за ученици с по-нисък успех, които се притесняват, че няма да успеят да вържат дори и тройка на изпита. В същото време тестът и преразказът след седми клас се радват на повишен интерес от родителите на отличници, защото с тях се приемат ученици в добрите гимназии, които набеждаваме за „елитни“.

Някак покрай другото преминава фактът, че всяка година в някоя от частните школи, които провят бизнес от родителската истерия покрай кандидатстването, месец преди изпита учениците биват изпитвани на преразказ точно върху текста, който след това се пада на изпита.

И това едва ли е случайност, като се има предвид, че експерти на МОН имат индиректен контакт с частни учебни центрове, който не декларират като конфликт на интереси. Това е публична тайна от години, също както и фактът, че експерти на министерството участват в писането на учебници, без да имат право за това.

Не е за пренебрегване и фактът, че ако на учениците в 12 клас се пада един от общо 15 автори и още повече произведения, вариантите за седмокласниците са сведени до три. Това улеснява изтичането на текста, който трябва да бъде преразказан, не само до определени частни школи, но и до заинтересовани родители, които са готови да си платят, за да получат предварителна информация.

При положение, че на изпита се пада неизучаван в училище текст, е доста съмнителен фактът, че в някои от учебните центрове на децата успява да се падне точно този вариант от неизброимите ни литературни текстове, който след това се оказва и на изпита.

До неотдавна една и съща частна школа знаеше дори дни преди изпита кой разказ точно ще бъде изтеглен на него и тази
информация бе свеждана до родителите на всички седмокласници, записали децата си там. Цената бе по-висока, но пък крайният резултат си струваше. При това така наречените „мини матури“ в седми клас не протичат под такова
стресиращо видеонаблюдение, каквото е осигурено за зрелостниците, така че дори и подсказването там е по-лесно.

В допълнение към възможностите за лесно изтичане на преразказа, тази година МОН промени и формата на теста, който седмокласниците трябваше да решават, без да даде обяснения на учителите. Просто на сайта на министерството бяха качени нови варианти на тестовете по български език и литература, както и по математика, но в непълен вид.

Тестът на учениците в седми клас се състои от общо 25 въпроса, след което те пишат преразказ. Вариантите, които експертите на МОН оповестиха, включваха общо 16 въпроса и обяснението, че при останалите девет няма промени.

Въпросните 16 въпроса бяха все върху зададен текст, като целта им е да мерят не само правописните и пунктуационни умения на зрелостниците, а и умението им да извличат информация от прочетеното. В действителност обаче не става ясно какви в
такъв случай трябва да бъдат въпросите от 17 до 25 – граматични или литературоведски? Колко от тях трябва да бъдат с избираем и колко – с отворен отговор.

Дори и след средата на учебната година много от учителите не бяха запознати с това и не знаеха с какви тестове да провеждат примерните изпити на седмокласниците. Подобно бе и положението в математиката, където пък преподавателите не бяха наясно задачи ли трябва да решават учениците или просто да отговарят на тестови въпроси.

По този начин седмокласниците се оказаха доста неравнопоставени на изпита, тъй като са се готвили по различни тестови формати. Дали това ще се отрази на крайния им резултат, ще видим на 3 юни, когато излизат оценките от изпита и стане ясно кой какъв бал е натрупал.

Съмненията обаче остават – когато около един изпит не се шуми, е твърде вероятно мнозина да минават под летвата, вместо да я прескачат.

Източник: урепорт.бг