А КОГА ЩЕ ЗАРАДВА ЖЕРТВИТЕ? пита Сергей Трайков

 

В рубриката изпрати новина, наш редовен читател ни изпрати следното:

Уважаеми приятели,
Не съм чел по-смислена и по-обществено ангажирана творба из българските вестници. Тук прилагам повода на моите възхищения, който намерих в новогодишния брой на вестник „Стършел”. Много бих искал, освен да се замислите по този въпрос, но и да дадете по свой начин израз на мнението си по темата. Белки някой от политиците и ”държавниците” направи на свой ред полезното за българския народ.
С.Диамандиев

А КОГА ЩЕ ЗАРАДВА ЖЕРТВИТЕ?
Футболистът Валери Божинов изненада осъдени младежи, изтърпяващи присъдите си в Поправителния дом във Враца, който е подразделение на затвора. В навечерието на Коледа голмайсторът на местния „Ботев” се срещна със затворниците под предлог, че на този празник всички заслужават подаръци. Той зарадва раираните, като им подари топки и раздаде автографи на всички желаещи. Пандизчиите поискаха от нападателя да гледат на стадиона мач с негово участие и той им обеща. А след това отиде…

Ако читателите с добри души мислят, че след това футболистът е отишъл да зарадва с подаръци, автографи и топли думи жертвите на престъпниците, които е посетил в затвора, ще останат излъгани. Веднага след визитата си Валери Божинов замина на почивка на остров Мавриций.
Това равнодушие към жертвите и техните близки не е нещо ново, то отдавна се е превърнало в традиция у нас. Затворите са в постоянен фокус на общественото внимание: неправителствени организации предлагат на престъпниците безплатна правна помощ, храна, дрехи, лекарства; музиканти и певци отиват зад телените заграждения, за да пеят за тях; актьори правят миниспектакли; организират им се футболни, боксови и други спортни турнири; има литературни четения на техни произведения; организират се изложби на раирани живописци и прочие, и прочие… Няма дата в календара, която да не е повод за благотворителна изява в затворите. Като основната хуманна цел е: осъдените да не се почувстват самотни, пренебрегнати, забравени и изолирани от обществото.

Тази доброта би била прекрасна, ако веднага не възниква въпросът: а защо са напълно забравени и пренебрегнати жертвите на престъпниците? Нима музиканти и певци правят безплатни концерти за пребити изнасилени жени? Нима известни състезатели организират спортни турнири и раздават топки, фланелки и автографи на сирачета и вдовици на убити родители и съпрузи, нима ги канят на мачове? Нима някой актьор ще се сети да предложи безплатни билети на жертвите (или техните близки) да гледат представление в неговия театър?

Сергей ТРАЙКОВ