А може пък и да отимаме кино. И да, киното е важно. Важно е заради важните други неща

„Откраднат живот“ обаче го засичам. И ми хареса някак. Добри актьори (трудно им е да не маниерничат при този маниерен диалог, който им е даден; абе, някои успяват!).

Харесвам „Анатомията на Грей“, което донякъде обяснява нещата.

Янина Кашева, Владо Пенев, Марта Вачкова. Много готина Ернестина Шинова!

Най-младите, гола вода – нека се учат, включително и Наум Шопов – ако, че е трето поколение актьор. И първо доктор. Или ще е доктор, или актьор; не може и двете. Или може, ама не се получава. Вие бихте ли се прегледали при доктор, който току-що е приключил със снимките и аха да надене истинска докторска престилка, да си погледне учебника и да се види в огледалото? Това му е пиарът на момчето, което нямам право да не харесвам, след като прекланям глава пред дядо му и се гордея с баща му.

Много ми е гордо за Христо Шопов, много (брилянтен, брилянтен – преди 15 години във филма на Мел Гибсън „Страстите Христови“ и после дошъл си отново удома). Филма „Вчера“ на Иван Андонов не го обсъждам – класиката на прехода.

Думата ми беше за „Откраднат живот“. В името на това, което написах току-що, си пожелавам да престанат сценаристите да им вменяват на актьорите, че е „опция“ някой да оживее или умре; или пък, че операция се „случва“.

Операция не се случва (случка е нещо случайно случило се, преминало; този глагол през последните десетина години се използва безобразно и непростимо; опция… няма такава дума, колкото и често да се преповтаря от бъгнати мозъци).

„Опция“ спокойно може да се замени с някоя дума, която сме чули от бабите си – а сега, сетете се. Сетихте ли се? Всичко може да мине за „опция“. Тогава не е имало „опции“. Имало е „Това е така, онова – не.“ Имаше, което помня. Баба казваше: „Кръстче боли, гъзче иска да яде.“

Това беше баба ми. Такива баби отдавна няма. Може пък да има – ние, като побабеем съвсем.

Разбъбрих се, извинете. Обаче съм права. Полека-лека вървят българските сериали напред. Сериозно, и се радвам, гордея се.

–

***Преди пет години бях дълбоко впечатлена от екранизацията на романа на Владо Зарев „Дървото на живота“. Великолепно! Там просто нямаше начин някой да се мъчи да наподобава нещо си. Тогава го излъчиха по ТВ7, сега кой има права на филма не знам. Но си струва, много си струва да бъде показан отново.

Киноооо, кино видях тогава. По стария ни телевизор при татко и майка, в Стара Загора.

П.П. Толкова много неща споделих сега тук. И да, киното е важно. И е важно заради важните други неща.