А ти гледаш ли „Ергенът“?

Аудиторията на „Ергенът“ се върти в омагьосан кръг – хем го гледа, хем не иска да си признае, защото усеща под усмивките и силиконите нещо неприлично, което я привлича към екрана.

Георги Лозанов обяснява какво е то в публикация в Дойче Веле.

В тролея благообразна госпожа ми казва: „Нали разбирате, никога не бих гледала „Ергенът„, но това вече не може да се търпи“. Разбирам, че аудиторията му се върти в омагьосан кръг – хем го гледа, хем не иска да си признае, защото усеща под усмивките и силиконите нещо неприлично, което я привлича към екрана. Но какво е то?

В „Ергенът“ един мъж определя значимостта на цяла група жени

Неприлично е в култура на толерантност и равнопоставеност на половете, за каквато евроатлантическата претендира, да създадеш телевизионен формат за унижение на жената. Замисълът група жени да се борят за мерака на един мъж поставя собствената им значимост в зависимост от неговата воля до такава степен, че ги лишава от човешко достойнство. Защото то е правото на всеки човек под слънцето да е ценен сам по себе си, а не заради оценката на някой друг.

Ще кажете, във всеки флирт е така, но не е. Флиртът е случка между двама, в която те взаимно се оценяват. Докато в „Ергенът„, само той има привилегия да дава оценки, а своята е получил предварително – жените по сценарий трябва го приемат за свой избраник, към който да изпитват почти тотемично благоговение. И дори когато си позволяват да го критикуват, то е защото са разочаровани, че той не ги хареса.

Няма нужда да си адепт на феминизма, за да ти е ясно, че подобен телевизионен формат лекува накърненото чувство за мъжко превъзходство след женската еманципация. Сменил се е културният модел в демократичния свят и жената все по-малко е готова да бъде обслужващ персонал на мъжа и все повече се реализира според собствените си представи за успех, а не според неговите. Примирил ли се е той с отнетата му власт над „слабия пол“? Едва ли, за което свидетелстват например разкритията в кампанията #MeToo, че мъжът възпрепятства просперитета на жената, ако тя не иска да му се отдаде. И това се случва на най-либералното място на планетата – в Холивуд. Нека си представим какво става в един малък град с голяма безработица, в който властват „традиционни ценности“.

Стари стереотипи и комплекси в нов формат

Друг подобен пример са радващите се на незатихваща популярност конкурси „Мис“ от всякакъв вид. В тях участничките са класирани според това доколко визията им носи удоволствие на мъжете. Клишираните фрази, които по регламент са принудени да повтарят, са само рехава маскировка на „химията“ между женската плът и мъжкия поглед.

Впрочем, „Ергенът“ е един сюжетно усложнен и проточил се във времето конкурс за „Мис“, която иска да стане мисис. Само дето на участничките не се налага да дефилират по бански, макар че тоалетите и видът им носят достатъчно еротика. Но не в нея е проблемът – еротизацията на света, която тече от 60-те години на миналия век, е проява на освободеността на съвременната култура. Най-сетне са отпаднали моралните предразсъдъци към секса и той се е превърнал в човешко право, подобно на свободното движение или свободата на словото. Проблемът е друг – сексуалното робство, в което някои мъже продължават да държат жените, включително и в най-развитите общества. И причината за него е и в двата пола, защото то, за разлика от останалите му форми, най-често е доброволно. И жените са склонни да търсят вината повече помежду си, отколкото в мъжете.

Формулата „всички срещу една“

Форматът „Ергенът“ в българския си вариант добре показва, че вместо мъжката дискриминация да води до женска солидарност, кара участничките сами да се дискриминират на принципа всички срещу една. Обикновено това е тази, на която ергенът спонтанно или като търсена провокация обръща по-голямо внимание. В резултат тръгва многопосочен хайт – че е грозна, подла, интригантка, вещица, който да я докара до сълзи. Ставаме свидетели на пренесена от социалните мрежи екранна версия на „кесъл култура“, чиято цел е да нападаш някого, докато го сринеш – без връзка с истината или справедливостта, а само с лавинообразно нарастваща групова агресия. За мнозина достатъчно основание да мразиш някого е, че другите го правят.

Получава се следният парадокс – дискриминацията в „Ергенът“ става видима, едва когато се осъществява между жените. Мъжката дискриминация към тях не изглежда такава, защото се ползва не от враждебна, а от комплиментарна реч, не отрича, а присвоява.

„Ергенът“ ни напомня за проблемите в отношенията между мъжете и жените в България

Георги Лозанов

Какво може да се случи оттук нататък в „Ергенът“ по bTV? Може жената, нападната от жените (не е без значение, че е психоложка по образование), да се разбунтува срещу ергена, за да се разбере, че той е мюре, което ги изкушава да продават пред публика достойнството си за някой лев и спорна телевизионна слава.

Може и след като се е стигнало до откровена враждебна реч от екрана, институциите, натоварени със санкционирането ѝ – сред които Агенцията за защита от дискриминация, СЕМ, Етичната комисия, да обърнат внимание на случая.

Но най-добре е и България, след всички злоупотреби с Истанбулската конвенция, да я ратифицира, защото реалита като „Ергенът“ са публично напомняне в какви лични отношения влизат мъжът и жената зад стените на дома.

https://www.dunavmost.com/====… Натисни СПОДЕЛИ, моля!