А точно с ъглошлайф ли? Отговори на въпросите, които си задавате за съветския паметник
Казват, че го свалят, за да го реставрират и изложат в музей. Нямат обаче нито план кой и как ще го реставрира, нито яснота къде може да бъде изложен. Става дума за Паметника на съветската армия, чийто демонтаж започна преди повече от седмица.
Недоволни гласове се чуват много. Едни продължават да държат, че паметникът трябва да стои в центъра на София. Други са доволни, че най-после монументът ще освободи пространството срещу Софийския университет. Част от тях обаче също са недоволни – че обявеното намерение не е за премахване на паметника, а за неговото реставриране. Макар и на друго място.
Рязането на паметника парче по парче с ъглошлайф изненада масовата публика. Някои видяха в това прекалена публичност. Привържениците на паметника дори започнаха да говорят за „ампутиране“ и „транжиране“. За специалистите обаче няма толкова изненади.
Въпреки това, свалянето на централните бронзови фигури на паметника предизвика обвинения в непрофесионализъм и липса на организация.
Свободна Европа потърси скулптора Марин Марков, с когото е съгласувана работата по демонтажа, както и други и реставратори на метал, за да намерим отговори на основните въпроси:
- Защо трябваше скулпторите да бъдат нарязани?
- Точно с ъглошлайф ли се прави това?
- И какво ще се случи след демонтажа?
Специалистите не са единодушни кой е най-добрият начин за сваляне на такъв тип монументи. Всъщност това се случва за първи път в България, каза за Свободна Европа д-р Петя Пенкова, главен асистент в Националния археологически институт с музей (НАИМ-БАН) със специалност реставрация на метал. Бронзови паметници са били демонтирани и преди, но никога – толкова големи, и не с цел след това да бъдат реставрирани.
Но докато конкретният демонтаж е прецедент, то подходът към бъдещето на монумента не е. Областната управа на София все още не знае как ще бъдат реставрирани фигурите, въпреки че това е обявеното намерение.
Всичко това създава съмнения, че изобщо се цели реставрация, и опасения, че нарязаните фигури може да си останат само парчета, събиращи прах в някой склад, казват специалистите.
Как се случи демонтажът
Късно миналия понеделник първа падна ръката с автомата. След нея – главата на съветския войник. После полетя жената с дете в ръцете, а ден по-късно – и работникът до нея.
Пред Свободна Европа областната управителка на София Вяра Тодева каза, че тази последователност при демонтажа следва Плана за безопасност и здраве, възложен от областната администрация.
В петък тя публикува за първи път и самия текст на плана. Това се случи по искане на проруските партии БСП и „Възраждане“, които се противопоставиха на свалянето на паметника.
До демонтирането му се стигна след повторно решение на Столичния общински съвет (СОС) през март тази година. Призиви за това има още от началото на 90-те, когато е взето и първото решение на СОС за демонтаж на монумента, тъй като той е построен с пропагандни цели от комунистическия режим. Досега обаче това решение така и не беше изпълнено.
През октомври областната управа възложи на скулптора Марин Марков да изготви експертно становище за състоянието на фигурите от паметника. То установи сериозни увреждания и пукнатини в тях, които според оценката го правят опасен за преминаващите наоколо хора. Затова Марков препоръча въпросните бронзови композиции да бъдат демонтирани.
Впоследствие беше изготвен и План за безопасност и здраве, в който беше разписана всяка от стъпките по свалянето им. В него е записано, че фигурите следва да бъдат демонтирани парче по парче – така както и са били качвани в средата на миналия век и след това заварявани.
В плана е записана и конкретната последователност – кой фрагмент от бронзовите фигури кога да бъде свален, започвайки първо с ръката на съветския войник с автомата. Записано е и че действията по самото рязане и сваляне на частите трябва да приключат най-късно до 19 декември.
В събота обаче стана ясно, че два дни по-рано министерството на културата е наредило демонтажът да бъде спрян. Причината не е самата технология на премахване на паметника, а – според министерството – това, че действията не са били предварително съгласувани с него.
Защо се реже
Извън обвиненията, че не са спазени законовите процедури обаче, през последните дни се чуха и критики към самия процес на демонтиране на паметника. Според една от тях разрязването на бронзовите статуи на по-малки парчета е неправилно и представлява ненужна провокация към противниците на демонтажа.
През Свободна Европа скулпторът Марин Марков, с когото е съгласувана тази технология, каза, че това е бил единственият възможен начин фигурите да се свалят от постамента. Те са поставени на височина от близо 20 метра и тежат общо поне 30 тона. По думите му такава масивна композиция няма как да бъде просто вързана и свалена наведнъж от кран. В допълнение към това до кръста всички фигури са пълни с бетон.
„Няма как, трябва да се срежат. Краката се разцепват като черупки, за да може да се освободят от бетона“, каза Марков.
Така фигурите се свалят на 2-3 парчета, а размерът на отделните части е съобразен с максималната тежест, която може да издържи кранът (4-5 тона), добави Марков. Освен това рязането им не представлява проблем, защото се реже по линиите, по които са били заварявани парчетата и при изграждането на паметника.
Защо с ъглошлайф
Специалистите обаче не са съвсем единодушни по въпроса. Реставраторката на метал Петя Пенкова от НАИМ-БАН каза пред Свободна Европа, че не вижда по-уместен начин за демонтиране на паметника. Според нея рязането няма по никакъв начин да затрудни потенциалната бъдеща реставрация на фигурите,
Скулпторът и бивш служебен министър Велислав Минеков, който е ръководител на катедра „Метал“ в Националната художествена академия, също потвърди, че при опит цялата конструкция да бъде свалена и транспортирана наведнъж, има риск тя да се разкъса.
По думите му обаче рязането на части по този начин може да доведе и до увреждания на фигурите, а реставрацията им след това ще се оскъпи допълнително. В интервю за БНР той определи метода на демонтаж, избран от сегашния екип, като непрофесионален.
„Чисто технологичният процес много ме смущава“, каза Минеков.
„Реагира се в последния момент, с огромно незнание“, добави той.
Липса на професионализъм се видя, например, миналия понеделник, когато беше свалена първата част от съветския войник – ръката с автомат „Шпагин“. Това се случи по тъмно, като работник светеше с фенерче от телефон на друг, който режеше фигурата с ъглошлайф.
В Плана за безопасност и здраве, в който са записани условията за демонтажа, изрично е записано, че работа по тъмно не се предвижда, затова и няма предвидено осветление.
Пред Свободна Европа скулпторът Марин Марков каза, че не смята, че тези дейности трябва да се извършват през тъмните часове на денонощието. Той обаче защити използването на ъглошлайф (флекс) като каза, че то няма достатъчно добри алтернативи.
„Флексът е дебел 1 мм, не оставя широка следа. Един милиметър на тази фигура е нищо“, каза Марков.
Според него другата възможност – бронзовите фигури да се срежат с т.нар. плазмен резач, не е добра. В зависимост от вида си тези инструменти са по-мощни и оставят по-широка следа, което означава, че могат да отнемат до 6-8 мм от материала.
Реставраторката Петя Пенкова също е на мнение, че с ъглошлайфа се получава чист срез. Така по думите ѝ по-късно, когато се стигне до събиране обратно на елементите, заварки ще могат да се направят на същите места като преди.
Пенкова обаче обръща внимание на друго – по вид и мащаб демонтажът на Паметника на съветската армия е безпрецедентен за България. Бронзови паметници са били премахвани – временно или за постоянно – и преди, но този монумент е по-сложен от тях. Няма място за сравнение нито с паметника „Цар Освободител“ пред Народното събрание, който беше свален за реставрация преди години чрез нарязване на части, нито с демонтажа на паметника „1300 години България“ пред НДК.
И в двата случая действията бяха съгласувани със скулптора Марин Марков.
Реставрация или на склад?
Дали обаче при Паметника на съветската армия изобщо ще се стигне до реставрация? Специалистите поставят това под въпрос, въпреки че именно такова е заявеното намерение на Областната управа.
По план монументът трябва да бъде преместен на място за временно съхранение, след което да бъде реставриран. След това той трябва да бъде изложен на подходящо място, където да изпълнява образователни, а не пропагандни функции.
Първоначално областната администрация отказваше да съобщи къде ще бъдат преместени временно частите от него, но в петък от публикувания План за безопасност се разбра, че за това е избран терен край село Лозен близо до София.
Кой и как ще прави реставрацията и къде след това ще бъде показван монументът обаче остава напълно неизвестно. Според специалистите това създава съмнения, че паметникът изобщо някога ще бъде изложен.
От областната управа казаха, че тепърва предстои да бъде обявена обществена поръчка за реставрацията. Все още се търси и подходящото място за дългосрочното му поставяне. Първоначално се смяташе, че монументът ще бъде изложен в Музея на социалистическото изкуство, но директорът му Николай Ущавалийски наскоро каза, че това няма как да стане.
По думите на Петя Пенкова по правило при подобни обекти е добре още преди демонтажа да има ясен план за бъдещата реставрация.
„Когато човек прави по-дългосрочен план, трябва да има визия за всички етапи напред“, посочва Пенкова.
„Сега малко се върви по вълната на емоциите“, допълва тя.
Пред Свободна Европа областната управителка на София Вяра Тодева оправда липсата на концепция за бъдещето на паметника с наложителността на действията. По думите ѝ те са започнали, защото той е бил опасен.
„Нормално е той да бъде свален за реставрация, защото търсенето на изпълнител може да отнеме и 6 месеца, зависи колко ще се проточи обществената поръчка. Ние няма как да държим това скеле на място, за да чакаме да се избере изпълнител“, каза Тодева.
Според Пенкова обаче начинът, по който се действа, предизвиква съмнения, че отрязаните части просто ще бъдат складирани някъде. Директорът на Музея за социалистическо изкуство Николай Ущавалийски споделя това опасение.
Пред Свободна Европа той припомни случая с фигурите от паметника „1300 години България“ – те бяха демонтирани с идеята да бъдат реставрирани и след това изложени именно в музея. Вече 6 години по-късно обаче това не се случва. В този случай за реставратор беше избран същият скулптор Марин Марков, който съгласува демонтажа и на Паметника на съветската армия.
От Регионалния исторически музей в София потвърдиха пред Свободна Европа, че фигурите от въпросния монумент пред НДК към момента отлежават в техен склад. Няма концепция къде и кога те да бъдат изложени.
„Страхувам се да не стане същото и с Паметника на съветската армия“, отбеляза Николай Ущавалийски.
Recent Posts
