Бабо, как правиш балончета от дъвка? Или какво ми дойде на стари години до главата

Тези дни се сблъсках с голям проблем, на вид дребен и несъществен за някои, но ако си спомните вашите детски години, много бързо ще ме разберете.

Пътувам с моите внуци, дъвча дъвка и по навик пукнах едно дребно балонче. Но малешковците ме видяха и настанаха мъките.

[ad id=“225664″]

Бабо, как правиш балони? Със специална дъвка ли стават така? хайде покажи!

Е, правя ги аз, ама това за мен си е отдавна изграден несъзнателен вече навик. Познайте в колата как всички надувахме бузи, но малките неуспешно надничаха в устата ми, без да постигнат желания ефект.

И така, обясненията попиваха в ушичките и оченцата на 8-годишния ми внук и на 6-годишната му сестричка, но до балонче така и не се стигна. А преподавах урока толкова съсредоточено:

1. казах аз, раздъвчете добре дъвката и я направете на топче без ръбове, да е гладичко
2. продължаваме с процедурата – натиснете дъвката с езика си зад зъбите
3. избутвайте дъвката между зъбите с езика си, но гледайте да не се образува дупка
4. притискайте с устни езика, „опакован“ с тънък пласт дъвка
5. и сега идва най-трудното: как да извадят езика и да надуят с въздух?

[ad id=“263680″]

Не ставаше, децата се изнервиха, а моите спомени излетяха назад в миналото при незаменимата „Дъвка за балончета“ ИДЕАЛ от далечните 70-те. Такива големи балони правехме с нея, че щом се пукнеха, цялото ни лице оставаше покрито с тънкия пласт лепнеща дъвка. Заставахме един срещу друг в импровизирано състезание и някой страничен „рефер“ понякога по приятелски отсъждаше в полза за не по-големия балон… другарска услуга.

[ad id=“236993″]

И аз не съм се научила да ги правя от раз, ще се получат балони и при моите внуци, трябва само търпение и много упражняване… както умението да свириш с уста, после с пръсти и още хиляди други неща 🙂