Байдън може да оправи кашата, която Тръмп забърка в Северна Африка

Снимка: EPA/MOHAMED MESSARA

На съвестта на двама американски президенти – единият действащ, а другият е неговият предшественик, ще тежи греха за влошаването на отношенията между Алжир и Мароко, пише Bloomberg.

Месец след прекъсването на дипломатическите връзки със западната си съседка миналия месец алжирското правителство сега затвори въздушното си пространство за марокански самолети.

Възстановяването на предишното положение – на управляемо взаимно недоверие между двете страни, може да изисква САЩ да се върнат към политиката си на проучен неутралитет по въпрос, който ги интересува дълбоко: статутът на Западна Сахара.

Първо кратко резюме за това как нещата стигнаха дотук. Миналия декември, в последната си външнополитическа глупост, Доналд Тръмп призна претенциите на Мароко към спорния, богат на минерали регион край Атлантическия океан, в замяна на признаването на Израел от Рабат.

С един туит – какво друго?, тогавашният американски президент преобърна десетилетната американска позиция на умишлено откъсване от спорния регион, като създаде дълъг списък от проблеми, които завеща на наследника си Джо Байдън.

Това вбеси Алжир, който също има претенции към Западна Сахара и разглежда влиянието на Мароко в региона като предизвикателство за собственото си превъзходство в делата на Северна Африка.

Алжир подкрепя „Фронт Полисарио“ – сепаратистка група, която твърди, че представлява народа на Западна Сахара, който пребивава през границите на няколко държави в региона. Десетки хиляди живеят в бежански лагери в Алжир.

Джо Байдън можеше да подкрепи промяната на политиката на своя предшественик или да възстанови предходното статукво, в което САЩ оставиха разрешаването на спора на ООН, където има дългогодишен консенсус, че сахарците имат право на себеопределяне.

Байдън избра да бие отбой: неговата администрация нито ратифицира, нито отмени решението на Тръмп. Може би той е разтревожен, че Рабат би реагирал на всяка промяна на мнението на Вашингтон, като отмени признаването на Израел. Той може и да смята, че липсата на официално признаване де факто на политиката на Тръмп оставя въпроса де юре в ръцете на ООН.

И Мароко, и Алжир виждат амбивалентността на Байдън като одобрение чрез бездействие. Окураженият Рабат нахлу в амбициите на Европа да наложи мандат на ООН за Западна Сахара.

Мароко настъпи и Алжир по мазола, като засилва застъпничеството за правата на самоопределяне на малцинството кабилския народ на брега на Средиземно море. Алжир обвинява Мароко, че подкрепя сепаратистката група МАК, която действа в региона.

източник https://www.investor.bg/…………