Балканите през 2023: между руския и турския неопопулизъм

Може ли руският сценарий от 2022 г. да се повтори като турски сценарий през 2023 г.?

Този въпрос задава берлинският изследовател Томас Шад в свой анализ в последния брой на авторитетното германското списание Südosteuropa-Mitteilungen. Разсъждавайки какво прави неопопулизма толкова успешен, той опитва да даде и отговор на това как авторитарните режими учат помежду си.

Томас Шад прави важно наблюдение – популяризирането на ревизионистични исторически картини преследва терапевтични цели. Хората искат да се чувстват добре.

Ревизионизмът представлява “терапевтично манипулиране на общественото мнение”. Който помага на хората да се чувстват добре, той печели и тяхното одобрение. Затова, колкото и да са ирационални, популистите трябва да бъдат вземани сериозно.

Между авторитарните и демократичните режими не може да има функциониращо реално партньорство

Между авторитарните и демократичните режими не може да има функциониращо реално партньорство, дори често демократичните режими стабилизират авторитарните от страх за още по-голяма нестабилност.

Популизмът се отличава именно с това, че освен търсенето на силна авторитетна ръка, цели осигуряване на значително обществено одобрение. Подобни режими си осигуряват терапевтична подкрепа чрез контролирани медии и разпространяване на ревизионистични исторически картини с носталгично емоционално съдържание.

„Бъдещето на носталгията“

Ревизионизмът разчита на носталгията – нормално човешко състояние. През 2001 г. руско-американската изследователка Светлана Бойм първа прогнозира “бъдещето на носталгията” с едноименната си книга, където разграничава “рефлектиращата” и “реставриращата” носталгия.

Първата може да помогне за интегриране и разбиране на миналото. Последната е част от ревизионизма, който преследва социално-психологически цели – фактите се подбират селективно и се подчиняват на емоционалните потребности, като постоянно се изменят или допълват.

Томад Шад подчертава, че както за Русия, така и за Турция, времето на прехода – края на 80-те и 90-те години, е важен период за формирането на ревизионистичните политики.

И в двете страни се наблюдават сходни тенденции – от една страна либерализиране на историографските дискурси, а от друга – радикализация и стесняване на погледа. И в двата случая колективни травми излизат на повърхността и биват отново инструментализирани.

Ревизия на османското минало

От 80-те години, по времето на Тургут Йозал, в Турция започва ревизия на османското минало, отхвърляно от кемализма като исторически период без голям престиж.

Неоосманизмът цели нова геостратегическа ориентация, нова интерпретация на историята

Неоосманизмът, един многопосочен културно-политически дискурс, цели нова геостратегическа ориентация, нова интерпретация на историята и същевременно – задоволяване на носталгичните потребности от престиж и самочувствие.

Турският неоосманизъм, посочва Шад, излиза далеч извън границите на Турция с излъчването на масови телевизионни сериали, онлайн и други културни продукции.

Програмните външнополитически текстове на водещи турски интелектуалци, като Ахмет Давитоглу, са подхранвани именно от този неоосмански исторически ревизионизъм.

Шад, например, недоумява защо текстове като “Стратегическа дълбочина” (2001) и “ Цивилизации и градове” (2016) на Давитоглу, които са сравними с евроазийския ревизионизъм на Путин, не са преведени нито на английски, нито на немски език.

Тези текстове скицират османския център и периферия, назовават религиозно-културната солидарност като водеща външнополитическа доктрина за Турция, рисуват нов османско-ислямски цивилизационен модел като противовес на стария европейски колониален модел.

Войната в Босна

Именно с поглед върху Балканите, тези трудове са доста противоречиви. Войната в Босна (1992-1995) и европейската политика на ненамеса имат огромна роля за промяната на общественото мнение в Турция и за събуждането на положителни чувства към османския период.

Босненската война нанася върху образа на Европа в Турция огромни щети

Това се отнася, подчертава Шад, не само за ислямистката част на Турция, но и за традиционно прогресивните либерални кемалистки кръгове. Съдбата на босненците събужда дори в напълно отдалечени части в Анадола съчувствие и спомен за старата травма – за изгонването на кавказките и европейски мюсюлмани, които намират в Турция своя дом – “бежанци по вяра”. Босненската война нанася върху образа на Европа в Турция огромни щети.

И макар солидарността, съчувствието и обещанията за сигурност към европейските мюсюлмани да са неизменна част от всяка реч на управляващите в Турция, става дума за селективно позоваване върху исторически факти и съзнателен исторически ревизионизъм.

По същия начин, както режимът на Путин произволно използва думата “геноцид” спрямо руснаците в Украйна, за да оправдае военната си агресия, така и режимът на Ердоган използва често думата “геноцид” за съдбата на европейските мюсюлмани. На този фон обаче продължава да отрича османския геноцид над арменците (1915-1916). Така думата “геноцид” не отива до по-дълбоко разбиране на проблема, а остава на нивото на селективната манипулация.

Руският сценарий в Турция?

Наблюдавайки поведението на Турция и анализирайки политиката на съмнение спрямо съществуващи граници – особено по отношение на Гърция – Томас Шад не изключва тази възможност.

Турската република празнува през 2023 г. 100-годишнината от своето основаване. Това ще е година и на избори. Вероятно е да бъде повод за следващи действия.

Анализът на Томас Шад обръща внимание върху силата на чувствата, които стари колективни травми предизвикват. Именно тези чувства стават инструмент в политиката на популизма. Историческият ревизионизъм не може да бъде оборен просто с рационални аргументи. Той трябва да бъде взет сериозно.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Arhiv