Последователен в търсенето на паралели със съвремието, режисьорът Славчо Николов прави оригинална трактовка на драматургичната линия на произведението като извежда „темата за проблемите на комуникацията – връзките в отношенията между нас хората.
Сценичната визия на спектакъла на „Бал с маски” умишлено е пренесена в края на 19 век – в епохата, когато започва индустриалната революция и настъпват промените в социално-икономическите отношения на хората. Епохата на разместване социалните пластове, върху които стъпва и нашето съвременно общество.
Художникът на постановката Каталин Йонеску-Арборе допълва, че се фокусира върху тайната любов между Амелия и Рикардо и срещата с Улрика.
Позлатените маски и орнаменти се съчетават с ярко оцветени керамични фрагменти и големи и дълги тъмни пера. И всички те са поставени върху червени костюми, единственият цвят, който изпъква в мрака на времето и пространството. В действителност повечето периоди от нашия живот са покрити от някои въображаеми маски, за да ни предпазят от възможни бедствия. А цветовете винаги ни разказват историята.
И режисьорът, и художникът обръщат специално внимание на образа на Улрика като загадъчна ключова фигура в развръзката и символ на духовността с мисия и пророчески поглед в бъдещето.
Ашваганда, известна също като „индийски женшен“, е растение, използвано от векове в традиционната индийска медицина…