Бареков и милионите: пет важни въпроса

Българската прокуратура твърди, че е открила абсолютно същото – от КТБ са раздавани пари на всевъзможни политици. Само че публично е разказано само за един от всичките, за Николай Бареков, защото той бил „най-яркият пример за онагледяване“, според прокурора Иван Гешев. Неприятен избор, защото така не можем нито да сверим представите на прокуратурата за яркост, нито да проверим как изглежда „политическото“ в ежедневието на един банкер.

Но ето какво пише за „яркия пример“ Бареков: докато е бил журналист, той е взимал по 50 000 лева на месец в допълнение към заплатата му, а когато е тръгнал да става политик, месечната сума, получавана от КТБ, е скочила двойно. Към тези 100 000 лева, предназначени за Бареков лично, са били отпуснати и по 600 000 лева на месец за току-що създадената му партия „България без цензура“ (ББЦ). Към това е била добавена еднократна сума от 1 милион лева за Бареков, определена от прокурорите като „премия“, както и 505 000 лева за къща, които „да не са като заем“. В текста, разпространен от прокуратурата, не е посочена общата сума, получена от Бареков, но една част от нея е поне приблизително изчислима – ако данните на обвинението са верни, в първите 8 месеца от политическата битност на Бареков КТБ трябва да е отделила над 7 милиона лева – за Бареков лично и за предприятието ББЦ едновременно.

Въпросите тук са няколко. А първият от тях гласи: ако тази сума е била връчена на една току-що зародена партия, за която нито един социолог по онова време не е предвиждал по-висок успех от 11% (ББЦ в крайна сметка получи 10.66% на изборите за Европейски парламент през май 2014), то какви ли трябва да са били отчисленията за по-влиятелните им аналози? Василев все пак е казвал, че дава „еднакво“ на всички политици.

Вторият въпрос е свързан с „яркостта“ на примера, наречен Бареков. През май 2014 парите на КТБ са осигурили не едно, а две места в Европейския парламент. Второто е на депутата Ангел Джамбазки от ВМРО, тогава – коалиционен партньор на ББЦ, но днес – партньор в управлението на Бойко Борисов. За него прокурорите нищо не казват, докато Бареков нарича ВМРО с най-обидни думи в публичния си профил във Фейсбук – обвинява ги в предателство към него лично и в съглашателство с Бойко Борисов. Най-вероятно иска да каже, че съюзът с ГЕРБ е способен да повлияе на преценката на прокуратурата за това кой пример за престъпна дейност е ярък и кой – не толкова.

Третият въпрос е свързан с произхода на парите. Откъде са дошли тези минимум 7 милиона лева, които една банка не би следвало да раздава безотчетно и без възвръщаемост, ако беше истинска банка? Последното уточнение е ключово за целия сюжет КТБ, в който основният проблем не е само как фалира тази банка, но и как беше създадена. Да напомним: преди да фалира, КТБ има баснословен ръст благодарение на правителствена намеса в нейна подкрепа. Все пак това е мястото, където държавните предприятия бяха задължавани да си държат парите. Тези 7 – минимум 7 – милиона са в някакъв смисъл държавни пари. И когато главният прокурор казва, че КТБ е била едно „банково украшение, обгрижвано от държавата“, той греши. Украшението е самата държава, закичена върху анцузите на маса пришълци от криминалния свят, съумели да изперат престъпните си похвати в управлението далеч преди да се захванат с прането на самите пари.

Четвъртият въпрос е свързан с журналистиката. Прокуратурата е пестелива на сведения, но все пак казва, че Бареков е взимал по 50 000 лева на месец преди да се захване с политика. Това „преди“ отговаря на журналистическата му дейност в ТВ7. Бареков формално беше определян като журналист, когато громеше дадени политици и фаворизираше други, когато правеше разкрития за измами и дори когато лично лансира от екрана аферата „Костинброд“. Тогава пак ли е взимал пари от КТБ? Ако да, то за каква дейност? В България няма регулация за това какъв процент от годишния доход трябва да бъде получаван от медия, за да може журналистът да се смята за журналист и официално. Но пък фигурира едно условие в Етичния кодекс на българските медии – да не се приемат стимули, които могат да повлияят на предоставяната информация. Примерът на Бареков е добър повод за журналистическата колегия да помисли дали не е в състояние да разграничава публично журналистиката от бухалката далеч преди да получи частични – и все още недоказани – твърдения на държавен орган с ниско обществено доверие, какъвто е прокуратурата.

Последици няма да има

Петият въпрос е този за последиците. Такива няма да има. Целият обвинителен акт, построен като безбрежен епос, е осъден да стигне до задънена улица. Първо, защото обвинението е функционално необятно, фактически непроследимо и юридически непостижимо, второ, защото се води от хора, лишени от готовност да търсят справедливост, и чак накрая трето – защото се води срещу малка част от виновниците. Сред тях липсва не само Пеевски. Но и всичките знайни и незнайни герои на българското следствие и обвинение, които години наред осигуряваха комфорта на това грамадно престъпление, наречено КТБ.

Източник: Дойче Веле