Сюжетът тук е условно понятие: няма интрига, кулминация, финал в общоприетия смисъл; по-скоро това е едно постепенно развитие на първоначалната душевна болка, драматичен монолог на поета, чиято любов е разбита, чувствата му са погълнати от грубия практицизъм на действителността.
Ивайло Джуров е роден в Русе. Започва да свири на пиано на шест годишна възраст, а по-късно и на контрабас. На шестнадесет години, след първия си досег с класическото пеене се насочва с увлечение към камерния песенен жанр: в Кралската консерватория в град Хага – Холандия.
Черпи опит и вдъхновение от Дитрих Фишер Дискау, с когото се среща на майсторски клас през 1995 г. във Виена.
„За мен песента е тази, в която синтезът между слово и музика е толкова силен, че визуалните и звукови картини провокират душевността да достигне до край, дълбоки емоционални хоризонти“, споделя изпълнителят Ивайло Джуров.
Стомахон лакс е хранителна добавка, създадена специално за подпомагане на храносмилателната система и облекчаване на…