Бедността – срам, български срам в един френски репортаж

Колко взима на месец една шивачка в България? Около триста лева, тоест 150 евро… Е, може и 400-500, не повече.
А знаете ли колко струва една лека дрешка във френски магазин? 400 лева. И повече… Една женска дрешка, подобна на тънка ризка…
И знаете ли обаче кое е страшното?

[ad id=“225664″]
Страшното е, че тази тънка женска ризка е произведена в… България.
От същата тази шивачка, която на ден прави, избождайки очите и душата си, десетки такива ризки… Едната от които струва колкото месечната й заплата…
Блузка, която в България струва на собственика максимум…5 евро…
Виждате ли как печелят французите? И на чий гръб, и с чие мълчаливо съгласие…

Къде сте, дами и господа, „патриоти”, властници, депутати, синдикати, работодатели и тем подобни…
Къде сте многобройни и все загрижени за благото на народа, значи и на тези нещастни шивачки, екплоатирани най-грубо и дивашки, и то в 21 век, и то в страна, която вече повече от десетина години е член на Европейския съюз, кандидат-депутати, зинали уста, предвкусвайки яката депутатска заплата…
Къде сте и вие, избиратели, които ще тръгнете с плам в очите на поредните избори без право на избор…
Но къде е усещането за достойнство и у вас, мили женици…

Онзи ден гледах документален филм по голяма френска телевизия.
Съпругата ми каза – толкова години сме тук, за първи път такова внимание отделят на България.
Но защо ни го отделят?
Знаете ли колко страшно и тъжно на човек му става, когато чуе гласа на дикторката – в България трудът е много по-евтин от този в Китай…

[ad id=“218001″]

Китай и България…
Милиарди население в оная страна и няколко милиона у нас…
Китай, която се намира на другия крой на света. И България, която е уж членка на ЕС вече десет години, че и повече…
И се оказва, че ние сме по-експлоатирани от китайците…

Знаете ли колко французи ми звъняха дни наред след този репортаж, невярващи в онова, което бе изнесено. Питаха ме вярно ли е? И аз мълчах. А вие какво ще правите, ако и вас ви попитат? За политиците и слугинажа им зная – те от години все това повтарят, когато дойдат в чужбина – в България всичко е супер! Да, супер, ама за тях, за техните джобове и гуши…

Знаете ли как примира сърцето, когато задаваха въпрос на една жена, която десетки години работи като шивачка?
Гласът зад кадър казва – тези жени вземат по около 230 евро заплата, после питат шивачката – доволна ли сте…
И тя, милата българска майка, казва – да, доволна съм, нали редовно я получавам… И пак навежда глава, милата, и пак вперва очи в иглата…

Да бяхте видели очите на френската журналистка.
Големи, питащи, невярващи…

Българи, приятели, докога ще си причиняваме това?
Докога, „велики” иначе, със славна история и величаво минало българи, ще търпите да бъдем синоним на беднотия в Европа?
Нали виждате, че никой не ни иска вече? Ето, онзи ден и англичаните тъкмо нас споменаха, и то в официалното правителствено съобщение, като нежелани емигранти…

[ad id=“218548″]

Всъщност кой иска привикнали на мизерия люде, въпроизвеждащи тази мизерия от поколение на поколение…
Беднотията на Европа.
Нашият, български етикет.
Не вярвате ли?
Ами, елате, елате в чужбина.
Но не на гости на посолството, не в командировка с държавни средства, а като обикновен български гражданин, който започва тук живота си от нулата.
И ще видите какво значи да си се родил българин…

Особено когато влезете в някой магазин и видите произведена в България нашенска блузка. Блузка, която у нас има себестойност 5 евро, а се продава във Франция 30 и повече пъти по-скъпо…
Да, и България, и Франция са членове на Европейския съюз.
Да, и България…

От страницата на автора