Безброй прекрасни имена черпят днес, а традициите повеляват…

Коледа е! Според Евангелието Христос се ражда в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят.

Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.

Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата „календе“). До IV век в Календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания. Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като „слънце на правдата“. Постепенно Богът на слънцето се идентифицира със слънцето на правдата – Христос, а рождения ден на езическия бог се превръща в негово рождество.

През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа – сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта на небесния мир – красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината). Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Коледарите обхождат домовете, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др. След като си разпределят краваите, останалите продукти коледарите разпродават, а събраните средства даряват на бедните, църквата, на училището или читалището.

Всички ходят на църква. Прави се традиционното общоселско хоро. На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки – месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия през този и следващите са приготвени от свинско месо.

Днес имен ден празнуват всички с имената: Божидар, Божидара, Божан, Божана, Божин, Божил, Емил, Емилия, Емануил, Емануела, Звезда, Звезделина, Звезделин, Звездан, Звездьо, Ицо, Кристиян, Кристиан, Криси, Хриси, Христа, Христина, Кристина, Кристиана, Младен, Младена, Радослав, Радослава, Радомир, Радомира, Радостин, Радостина, Радина, Райко, Радко, Христо, Християн, Христин, Христофор.