Беззащитни приятели се превръщат в защитени предатели

Скъпа Алена! Преди 20 години, когато ти имаше личен прием, получих от теб касетка със запис на съветите ти и за заложеното ми и още си я пазя. Тогава ми направи защита за 40 години напред, която още е в сила, чувствам се добре. Моята пораснала дъщеря също е поискала от теб защита, но на мобилния телефон е получила отговор, че такава отдавна не правиш. Защо? Сигурно имаш причина, сигурно някой не е оценил помощта и труда ти, но има хора, които те ценят и ти вярват и те са мнозинството. Ще ти бъда благодарна, ако ми кажеш как дъщеря ми да получи твоята защита.

[ad id=“225664″]

Алена отговаря:

Да, отговорът, който е получила дъщеря ти, е верният. Спрях да правя лична защита, която е със сила 40 години, поради няколко причини.

Първата е най-маловажната – липсата на време, каквото преди двадесет години имах несравнимо повече. Докато стигна до момента да изградя защитата, която е абсолютно безплатна заради дарбата ми, аз трябва да съм изчистила напълно, без никакви остатъци, изкуствените негативни наслаги и въздействия в тялото на човека, на когото ще я правя. Този процес отнема понякога ежедневна работа в рамките на четиридесет дни.

[ad id=“236993″]

Редки са случаите, в които изчистването е за по-кратки периоди от време, но за всеки човек е уникално. Когато изградя защитата, тя няма нужда от поддържане и профилактика, не е необходимо да я преглеждам през година или през десет, защото е непробиваема… и точно защото е непробиваема, се появи проблемът, заради който спрях да я правя. Забравих да кажа, че изграждането на защитата е съпроводено с огромен разход на енергия. Аз приемам чиста Вселенска енергия и я преобразувам във вид на енергийна защита около съответния човек, което е изключително натоварващо и изтощаващо.

Човекът, който получава защитата обаче, не го усеща.Мнозина получиха такава защита. Животът им тръгна в русло, което никога не са очаквали. Някои от тях, доскоро влачили оковите на лични и професионални несретници, полетяха. Щастието споходи дните им. Започнаха да живеят леко и нещата в живота им сякаш се нареждаха от само себе си. Да, обаче тези хора дълги години, някои от тях през целия си съзнателен живот, са живели с постоянни проблеми, ходили са да им развалят какви ли не магии заради този пусти невървеж в живота им и те отдавна са свикнали да живеят по този начин. Подсъзнанието и съзнанието им са в постоянно очакване за проблем, който ги дебне, за да стовари юмрука на злото върху техните препатили души.

Година-две след като съм направила защитата, животът на тези хора е тръгнал в положителна посока, техните мисли започват да ги тласкат към магиите и направиите, от които някой им е внушил, че са постоянно потърпевши. Те са щастливи и успяващи, но всъщност искат да страдат, защото са свикнали със страданието и тегобите в живота си. Щастието и успехът в живота за тях са нетипични. И ето идва мигът, в който, като няма от какво да се оплаква, същият този човек, мъж или жена, хуква по врачки, които го уверяват, че има магия, която много скоро ще задейства и защитата, която съм направила, все още не е, но ще бъде пробита и разрушена от направията.

Е, на такива хора мед им капе на сърцето от подобни приказки. Говоря си аз, че защитата ми е неразрушима, ама на, видиш ли, магията вече я напукала. И това същество, което се е обогатило с новината, че някой му вреди, като има магия (дето я няма), споделя новината с всички, те му съчувстват, а той/тя е горд от вниманието заради нещо, което го изпълва с доволство, че светът е лош, а той е добър. Да, такива са фантазиите на слабите хора, които са поискали, но не ценят доброто, което съм им сторила, дори и малкото време с моята защита, щастието и успеха, който ги е споходил, създаденото семейство или дете.

Хуквайки по врачки, тези хора се оказаха в странната ситуация да са със здрава и непробиваема защита, която съм изградила устойчива на каквито и да било енергийни удари, и в същото време с вярата, че някой им чисти магии и им дава съвети да вървят по уж верен, но всъщност погрешен път, отново започнаха да се сриват и да стигат до любимото им и уютно местенце
на житейски страдалци.

Заради тези хора спрях да правя защита. Те не я оценяват и не могат да се възползват от нея, защото искат да бъдат нещастни, а не успяващи.

[ad id=“236999″]

Най-важната причина, заради която спрях да правя защита, освен на най-близките си хора, е заради онези „приятели“, но подлеци, които след четири-пет-шест години личен и професионален възход, достигане на върхови служебни позиции и материална обезпеченост, каквито никога не биха получили без моята защита, забравиха стореното от мен добро, възвеличаха се, започнаха да тръбят, че сами са постигнали върховете, на които практически аз ги поставих, чувстваха се неуязвими, защото някак си чудодейно проблемите все ги подминаха дори и когато ги заслужаваха. Тези хора започнаха да ми вредят. Интриги, злословия навсякъде, където е възможно да бъдат блокирани мои отношения и работа, дори ходене по врачки и опити за енергийно въздействие върху мен. Трябваха ми няколко години, за да разбера, че хора, които все декларираха пред мен приятелството си, всъщност са ми врагове само защото съм им помогнала и те го помнят, но не искат другите да го знаят. На всеки един поотделно от цялата тази група „приятели“ разруших защитата и те вече живеят в битието, което заслужават.

Затова не правя вече защита. Единици оценяват това добро, за което благодаря. Мнозинството не го разбира и не му е нужно, а разходът на моя жизнена енергия е огромен. Той не се купува с пари.

Автор: Светлана Тилкова – Алена