„Безсрочно“. Защо земеделците пак протестират, а властта отказва да дава пари за всички

Представители на земеделски организации не се разбраха с правителството – въпреки предложението на властите селскостопанските производители да бъдат финансово подпомогнати от държавата. Поставено беше обаче и условие – доказателство, че през 2023 г. са на загуба.

В понеделник вечерта зърнопроизводителите обявиха безсрочни протестни действия и че от вторник започват блокади на пътища в цялата страна. Те не са съгласни с условието.

Премиерът Николай Денков им отговори на извънреден брифинг, че няма да се подкрепят стопани, които са били на печалба през 2023 г. „Няма как да стане“, каза той.

Новината за нови протести в България идва на фона на демонстрации на земеделци в Европа. По-рано през януари българските земеделци настояха за още финансово подпомагане, спешни мерки, включително законодателни, за спасяване на сектора, който според тях е в „колапс“. Министерството на земеделието казва, че може да осигури около половината от исканите от земеделските производители 550 милиона лева.

Друга част от земеделците протестираха пред земеделското министерство още в понеделник. Те отказаха и среща с министъра на земеделието Кирил Вътев, чиято оставка искат.

Премиерът защити министъра, а той самият каза, че ако Денков му поиска оставката, ще я подаде „с облекчение“. Ако не – продължава работа. За какво най-вече е спорът?

Няма да се подпомагат стопани на печалба

Земеделците искат повече подпомагане от държавата, като според думите им те търпят загуби заради украинската продукция, която се ползва с митнически облекчения в Европа след началото на войната, която Русия започна в Украйна.

Протести с подобни мотиви имаше и миналата година.

Правителството в неделя предложи схема за подпомагане, която включва условието кандидатстващите за помощ да са отчели загуба за 2023 г.

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) не е съгласна и обяви безсрочни протестни действия и пътни блокади. Те ще започнат от 10 ч. до 12 ч. във вторник и времетраенето ще расте.

Регионалните сдружения от НАЗ са преценили, че предложението на държавата е незадоволително и неприемливо. Казват, че „в методиката на подпомагане, която беше представена в МС, липсва компетентна икономическа експертиза, тъй като годишната данъчна декларация за последната година категорично не може да покаже загубите на земеделските производители, които нарастват през последните три години“.

Николай Денков каза няколко пъти вечерта в понеделник, че ще бъдат подпомогнати само тези стипани, „които са на загуба според декларациите, които те така или иначе са задължени да подават“ пред Националната агенция за приходите (НАП).

Денков цитира справка, според която зърнопроизводството е сред най-печелившите сектори в периода 2018-2022 г., като само за последните 2 години декларираните печалби са на обща стойност съответно 2 и 3 млрд. лева.

„Не чух искания, които са свързани с другите сектори. 150 млн. лева е бюджетът, с който разполагаме в момента“, каза премиерът. И добави, че докато не бъде подписен меморандум с организациите на земеделците, ще има забавяне на плащанията и това „ще се отрази на тези, които имат нужда от средства“.

На въпрос дали зад протестите и исканията на оставка на Кирил Вътев стоят политически сили, Денков каза, че това ще стане ясно преди предстоящата ротация на кабинета. Премиерът нарече аргументите за оставката на Вътев „несъстоятелни и неадекватни“.

Кой и защо протестира

„На срещата в Министерския съвет получихме конкретни предложения за най-важната за хората по места тема – финансовата част“, каза по-рано в понеделник Илия Проданов, председател на НАЗ. Предложението за сектор „Зърнопроизводство“ на правителството са подпомагане да получат всички зърнопроизводителни стопанства, които декларират за 2023 г. загуби. Ставката за подпомагане е 10 лв. за първите 3000 декара до 30 март и 10 лева до 30 септември, за площите над 3000 декара – 10 лева обща ставка, също на два транша, обясни Проданов.

По думите му на срещата са коментирани и законодателни инициативи и министър-председателят Николай Денков поема отговорност за това с конкретни срокове,.

Цветан Цеков от Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ настоя за финансови подпомагания, които предходните години са получавани по т.нар украинска помощ.

Симеон Караколев от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация каза, че в бюджета за 2024 г. не са включени разчетите за помощта на производителите заради войната в Украйна, а е необходимо продължаването й. Той е известен с инициативата си за „на най-високия в Европейския съюз пилон“ с българското знаме на връх Рожен, който беше открит от президента Румен Радев.

Караколев иска промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – при отдаването на държавни пасища да се даде приоритет на местните животновъди, а не пасищата до фермите им да се вземат от животновъди, чийто стопанства са на стотици километри.

Сред спорните искания на зърнопроизводителите е държавата да се намесва при определянето на цената на рентата.

Паралелно с разговорите с управляващите, представители на други земеделски организации се събраха пред ресорното министерство в понеделник с искане министър Кирил Вътев да подаде оставка. Венцислав Върбанов, бивш министър на земеделието в периода 1997-2001 и настоящ председател на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), каза, че очакванията на бранша от назначаването на Вътев за министър са били, че „ще навлезе навътре в проблематиката и ще започне разрешаването“. Но това не се случва. Преди да стане министър Кътев е едър месопреработвател.

Върбанов припомни встъпването в длъжност на министъра, когато той е поискал в тридневен срок да му бъдат представени вижданията на сектора за административните тежести, които смущават работата. Всички организации са представили своите виждания, но досега нищо не е направено, твърди земеделският водач.

Ще има помощи за най-малките

Гаранция, че най-малките производители ще получат помощ, дойде от зам.-министъра на земеделието Александър Йоцев. Пред БНР той каза, че по-голямата част от дребните и средни земеделски производители се нуждаят от помощ и това показват анализите на министерството.

Бюджетът е един, не е безкраен и трябва да се харчи много прецизно, добави Йоцев. Затова „който не може да докаже загуба, няма как да иска подпомагане“, се разбра от думите му.

Според Йоцев правителството смята да подпомага фермери, обработващи до 600 хектара земи. “Най-дребните ще получат това, което поискаха”, увери той.

За законодателните промени за земеделския бранш Йоцев каза, че „в програмата на правителството фигурират абсолютно всички закони, които поискаха земеделските производители“ и се работи по тях в срок.

„Съгласувана дезинформация“

Протести на земеделци с искания за компенсации през последните седмици има на много места в Европа – във Франция, Нидерландия, Германия, Полша.

Демонстрациите стигнаха и до Европейския парламент в Брюксел. Знак за равенство в причините обаче е трудно да се сложи. Румънски фермери блокираха пътища в знак на протест срещу размера на вноската „Гражданска отговорност“ и високите цени на дизела, гръцките излязоха с искане за финансова подкрепа и обезщетения, германските също въстанаха срещу орязване на субсидиите за дизела, които получават досега.

Премиерът Николай Денков каза по адрес на действията на европейските земеделци, че се наблюдава съгласувана дезинформация, която разпалва протестите. Думите му дойдоха от Брюксел по време на последната среща на върха на Европейския съюз (ЕС) миналата седмица. Денков добави, че земеделието е сред най-важните сектори за европейската икономика, за който се отделя 1/3 от европейския бюджет.

АФП съобщи, че миналата седмица мозъчният тръст „Матиаш Корвин“, свързан с унгарското правителство, е обявил, че е „горд да участва“ в организацията на фермерския протест пред сградата на Европейския парламент в Брюксел. Унгарският премиер Виктор Орбан, който беше в Брюксел за срещата на върха, на която беше отпусната помощ за Украйна, излезе и се ръкува с протестиращите.

Според евродепутата от Партията на европейските социалисти (БСП) Елена Йончева „те (фермерите) казват – Европа отпусна 28 млрд. евро за военно подпомагане на Украйна, а за нас не може да намери средства“. Йончева отбеляза, че само преди дни ЕС реши да отпусне още 50 млрд. евро за възстановяване на Украйна.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036